Решение № 4111 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6994/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР –гр.Смолян срещу решение № 1789 от 27.12.2024 г., постановено по адм. д. № 238/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от К. М. В. от [населено място] искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от К. М. В. чрез адв. К.Марков. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените от В. срещу ОД на МВР – гр.Смолян искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния им претендиран размер от 150 000 лв., съответно – от 4 000 лв, ведно с изтеклите върху тези суми мораторни лихви в пълния им предявен размер, както и законните лихви върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Вторият касационен жалбоподател, К. М., чрез адв. К.Марков е предявил и частна жалба срещу постановено по делото в производство по чл.248 от ГПК Определение № 430 от 11.04.2025г., с което съдебното решение е допълнено в частта за разноските, като К. М. В. е осъден да заплати на ОД на МВР – гр. Смолян сумата от общо 1998 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозити за свидетели и експертиза. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, ОД на МВР – гр.Смолян, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Василев по делото са депозирани отговор на касационната жалба на К. В., както и писмено становище по съществото на спора, в които се поддържа касационната жалба на ОД на МВР – Смолян, оспорва се касационната жалба на К. М., а по същество се твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно – правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив. Претендират се разноски Вторият касатор, К. М. В. от [населено място], той – и частен жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. К.Марков по делото са постъпили писмен отговор на касационната жалба на ОД на МВР –Смолян, както и писмено становище по съществото на спора, в което същият оспорва жалбата на ОД на МВР- Смолян, поддържа касационната и частна жалби, предявени от доверителя му, а по същество твърди основателност на жалбите на К. В. и неоснователност на жалбата на насрещната страна по съображения, подробно развити в депозирания отговор и в писмените бележки по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ОД на МВР – Смолян и неоснователност на касационната жалба на К. В.. Касационните и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно – в срока по чл.230 от АПК, от надлежни страни, за които подлежащите на инстанционен съдебен контрол съдебно решение и определение по чл.248 от ГПК са неблагоприятни / по отношение на съдебното решение - в обжалваните от страните части/, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на ОД на МВР – Смолян, както и частната жалба на К. М. срещу Определение № 430 от 11.04.2025г., с което е допълнено съдебното решение в частта за разноските, са частично основателни, а касационната жалба на К. М. В. е изцяло неоснователна по следните съображения: Производството по адм.д. № 238/2023г. по описа на АС- Смолян е образувано, след като с Решение № 8479 от 31.08.2023г. по описа на ВАС, трето отделение е било обезсилено като недопустимо Решение № 15 от 17.01.2023г. по адм.д. № 256/2022г. по описа на АС-Смолян и делото е върнато на друг състав на същия административен съд за уточняване на исковите претенции. След изпълнение на указанията на ВАС и оставяне на исковата молба без движение, съответно – уточняването й с допълнителна молба от 12.10.2023г., АС- Смолян е приел, че е сезиран от К. М. с два иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени срещу ОД на МВР – Смолян, както следва: 1.с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди -търпени физически и морални болки и страдания- охлузвания по ръцете, [заличен текст], уронен професионален престиж и лично достойнство и др., резултат от осъщественото със Заповед № 298зз-47/26.08.2021г. от органите на МВР –Мадан задържане на ищеца по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР/ впоследствие –отменена по съдебен ред като незаконосъобразна/, като при задържането на ищеца полицейските служители са приложили физическа сила при незаконосъобразното използване на лични предпазни средства – белезници, в размер на 16000 лв, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 1351,11лв в периода: 01.11.2021г./датата на отмяна на заповедта за задържане с влязло в сила съдебно решение/ до 31.08.2022г. / датата на предявяване на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и 2. С иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени психически болки и страдания, стрес, безсъние и др. в размер на 4000 лв, претърпени от отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 10/08.09.2021г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 272,22 лв за периода от 30.12.2021г. / датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП като незаконосъобразно/ до датата на предявяване на исковата молба -31.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Въз основа на молба от ищеца от 27.11.2024г. със свое протоколно определение от същата дата АС-Смолян е допуснал на основание чл.214 от ГПК увеличение на размера на първия предявен иск за неимуществени вреди от 16 000 лв на 150 000 лв главница, съответно – увеличил е размера на претендираната върху главницата сума за мораторни лихви в периода 01.11.2021г. до 31.08.2022г. от 1351,11 лв на 30 000 лв. За да увеличи размера на претендираните по първия от предявените от доверителя му искове суми, адв. Марков изрично в с.з. от 27.11.2024 г. е уточнил,че при упражненото насилие и борба от страна на двамата полицейски служители да сложат на ищеца белезници с извиване на ръцете му отзад на кръста, полицаите са [заличен текст] и са предизвикали [заличен текст] – трайно увреждане на здравето на ищеца, болки и страдания от което същият търпи и към момента. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС- Смолян е осъдил ОД на МВР – Смолян да заплати на К. М. В. от [населено място], община Неделино следните суми: 1.сумата от 1000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената по съдебен ред Заповед за полицейско задържане №298зз-47/26.08.2021г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Мадан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане,като е отхвърлил исковата претенция на В. над тази сума от 1000 лв до пълния предявен размер от 150 000 лв, включваща и неимуществени вреди- болки и страдания от [заличен текст] и тежко унижение на личното достойнство, причинени на ищеца от употребената при задържането физическа сила спрямо В. при слагане на помощни средства – белезници на ръцете отзад на гърба; 2. Сумата от 84,55 лв, представляваща изтекла лихва върху главницата от 1000 лв в периода от 01.11.2021г. до 31.08.2022г., като е отхвърлил иска за изтекла лихва над тази присъдена сума до пълния му предявен размер от 30 000 лв; 3. Сумата от 400 лв, представляваща обезщетение за претърпени от К. В. неимуществени вреди от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 10/08.09.2021г. на началника на РУ-Мадан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над сумата от 400 лв до пълния му предявен размер от 4000 лв като недоказан и неоснователен.;4. Сумата от 27,22 лв, представляваща изтекла лихва върху главницата от 400 лв за периода от 30.12.2021г. до 31.08.2022г., като е отхвърлил претенцията над цитираната по-горе сума до пълния й предявен размер от 272,22 лв. С обжалваното съдебно решение К. М. е осъден да заплати по сметката на АС-Смолян сумата от 1252 лв допълнителен депозит за назначената тройна съдебно –медицинска експертиза. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след подробен анализ на събраните по делото многобройни писмени доказателства, показанията на разпитаните общо седем свидетеля и приетите по делото единична и комплексна тройна съдебно-медицински експертизи- по отделно и в тяхната цялост, е приел за установена следната фактическа обстановка: Двама полицаи посещават на 26.08.2021г.сутринта около 10.30 ч. заведение „Верту“ в центъра на гр.Мадан по телефонен сигнал, подаден в РУ на МВР от управителя на заведението, за клиент, който с поведението си създава проблеми на персонала и останалите клиенти. Полиците,след като се представят на клиента/ ищеца/, искат установяване на самоличността му. Същият отказва да представи документ за самоличност и да напусне заведението, повишава тон, държи се арогантно, уверявайки полицаите,че нямат право да искат да напусне заведението ,тъй като си е платил, предупреждава ги,че не знаят с кого си имат работа, той е длъжностно лице, а те от утре ще бъдат уволнени и т.н. След около 15 минути разговор, ищецът се съгласява да излезе от заведението заедно с полицаите, но отново се връща, отново излиза и отвън,пред заведението отново повишава тон, нарича ги „корумпирани“ и отказва да продължи към РПУ- Мадан, където полицаите го приканват да отиде, за да установят самоличността му. Вече отвън, пред много хора, след пореден отказ на В. да отиде доброволно в РПУ-Мадан, двамата полицаи употребяват физическа сила, като извиват ръцете на В. назад към гърба и му слагат белезници, след което В., придържан от двете страни за ръцете от по един полицай, пеша и на собствен ход е отведен в РПУ-Мадан. В самото РПУ В. също повишава тон и обижда служителите на реда. Задържан е до към 20.00ч., след което е освободен. За задържането му е издадена Заповед за задържане на основание чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР№ №298зз-47/26.08.2021г и му е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.264 от ЗМВР, въз основа на който е издадено и НП №10/08.09.2021г. на началника на РУ на МВР-Мадан. И заповедта за задържане по чл.72 от ЗМВР, и НП №10/08.09.2021г. са отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, като отмяната на заповедта за полицейско задържане влиза в сила на 01.11.2021г.,а отмяната на наказателното постановление влиза в сила на 30.12.2021г. По време на престоя си в РУ на МВР- Мадан и непосредствено след това К. В. не се оплаква от болки в кръста и крака. Видно от Съдебномедицинско удостоверение №209 от 30.08.2021г., издадено от д-р Н. М. – съдебен лекар в гр. Кърджали, В. е бил освидетелстван доброволно, като при прегледа се установяват кръвонасядания в средната и долна трета на вътрешната част на дясната подмишница и охлузване на кожата на дясната ръка. Според д-р М. описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да възникнат така, както описва освидетелствания – при поставяне на белезници. За първи път К. В. е бил преглеждан с оплаквания за болки в кръста, ирадииращи по десен крак, около три месеца след задържането му в РПУ-Мадан, видно от Амбулаторен лист № 3215/26.11.2021г. По делото е допуснатата и приета комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лекари със специалност: образна диагностика, неврохирургия и травматология и ортопедия. Експертите са извършили анализ на цялата медицинска документация и всички образни изследвания на ищеца/ рентгенография, томографии, ЯМР/,въз основа на които са стигнали до заключението, че се касае за [заличен текст], като в нито едно от образните изследвания не присъстват травматични промени. Според вещите лица при самото поставяне на белезниците,без съпротива от страна на ищеца, не са възможни физически увреждания. При оказване на съпротива от страна на лицето са възможни местни увреждания като повърхностни наранявания в областта на китките, както е описано в издаденото съдебно медицинско удостоверение № 209/30.08.2021г. Никакви действия на полицейските органи по задържането на лицето, конкретно при употреба на сила за поставяне на белезници на ръцете отзад ,не могат да повлияят на естествените биологични процеси на стареене на гръбнака, на каквито се дължат измененията в гръбначния стълб на ищеца, а не на силови механизми, приложени при задържането му. Определената от вещите лица окончателна диагноза е [заличен текст]. Според вещите лица дисковите херниации се позитивират при вертикално натоварване на гръбнака, например вдигане на тежест,колоездене, падане отвисоко, автомобилна катастрофа и др., т.е. травматични увреди на дисковите прешлени и телата се получават от високоенергийни травми, каквито липсват при поведение на полицаите при задържане. Ако В. е получил такава травма при поставянето на белезници на ръцете отзад, според вещите лица той би следвало да потърси незабавно спешна помощ и би бил откаран по спешност в нервно-хирургично отделение поради силната болка и невъзможността за движение. Въз основа на горните фактически установявания, съдът е стигнал до правния извод за частична основателност на предявените искове за неимуществени вреди по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. След подробен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и установеното по делото от фактическа страна, АС- Смолян е заключил, че по отношение на първия от предявените искове – искът за неимуществени вреди, претърпени от В. от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, при което органи при ответника са упражнили физическа сила за поставяне на белезници на ръцете на ищеца, са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР, издадена при упражняване на административна дейност. От начина на задържане за ищеца реално са настъпили вреди – травматични увреждания- кръвонасядания и охлузване на кожата на дясната ръка при упражняване на сила при поставяне на белезници на ръцете на В. отзад, като търпените от това болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с фактическите действия по задържането му. Съдът е заключил, че липсва причинно-следствена връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в трайно увреждане на гръбначния му стълб и извършените от двамата полицаи при задържането му фактически действия по упражняване на сила при поставяне на предпазни средства – белезници на ръцете на В. отзад. Предвид гореизложеното и на основание чл.52 от ЗЗД, като отчита характера и краткия срок на търпените реално вреди, АС-Смолян е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 150 000 лв като неоснователен и недоказан. Съдът е присъдил и изтеклата от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за полицейско задържане до датата на предявяване на иска мораторна лихва върху присъдената главница в размер на 84,55 лв, като е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. АС-Смолян е приел за основателен и предявения от К. В. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 10/08.09.2021г. на началника на РУ на МВР – Мадан. Налице е отменен като незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, от който за ищеца са настъпили вреди от вида на твърдените – тревоги,притеснения и неудобство, същите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Изхождайки от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е определил справедлив размер на обезщетението от 400 лв, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022г. до окончателното му изплащане, както и съответен размер на мораторната лихва върху тази сума в размер на 27,22лв за периода от 30.12.2021г. до 31.08.2022г., като е отхвърлил главния иск за сумата над 400 лв до пълния му предявен размер от 4000 лв, както и акцесорния иск – за сумата над 27,22лв до пълния му предявен размер от 272,22 лв. За да постанови Определение № 430/11.04.2025г. по делото, АС- Смолян е приел, че молбата на ОД на МВР- Смолян за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските е основателна. Както при първото разглеждане на делото, така и в производството пред първата касационна инстанция – т.е. по адм.д. № 2364/2023г. по описа на ВАС, ответникът е бил представляван от юрисконсулт, разноските за която процесуална защита, наред с искането за присъждане и на други разноски – за експертиза, са поискани своевременно от ответника на л.354 по делото. Според административния съд и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ минималният размер на възнаграждението за юрисконсулт е в размер на 540 лв за всяка съдебна инстанция. Отделно от това съдът е констатирал, че ответникът по исковете е внесъл разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 200 лв, депозит за свидетел при първоначалното разглеждане на делото в размер на 20 лв, държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв и депозит за свидетел в размер на 88 лв при второто гледане на делото пред АС-Смолян, които следва да бъдат възложени на физическото лице – ищец в основното производство.По горните съображения с обжалваното определение АС-Смолян е допълнил постановеното по делото съдебно решение, като е осъдил К. М. В. от [населено място], община Неделино да заплати на ОД на МВР сумата от 1998 лв, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и внесени депозити за свидетели и експертиза. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно в частта му, в която ОД на МВР –Смолян е осъдена да заплати на К. М. В. от [населено място], община Неделино сумата от 1000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената по съдебен ред Заповед за полицейско задържане №298зз-47/ 26.08.2021г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Мадан и от употребата на физическа сила при задържането му чрез поставяне на помощни средства- белезници на ръцете отзад, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 84,55 лв, представляваща изтекла лихва върху главницата от 1000 лв в периода от 01.11.2021г. до 31.08.2022г. Същото съдебно решение е правилно и в частта му, в която АС-Смолян е отхвърлил първия иск за сумата над 1000 лв до пълния му предявен размер от 150 000 лв, както и в частта му, в която е отхвърлил претенцията на В. за присъждане на мораторни лихви върху главницата от 1000 лв над присъдения размер от 84,55 лв до пълния им предявен размер от 30 000 лв. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Смолян по отношение основателността на тези две претенции и определения от първостепенния съд справедлив размер на обезвреда по чл.52 от ЗЗД, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като към мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Обоснован и почиващ на събраните по делото доказателства е решаващият извод на административния съд за това, че от извършените от полицейските органи при задържането на ищеца фактически действия по поставяне на белезници на ръцете му, за В. са произлезли само болки и страдания, изразяващи се в охлузвания на китката на дясната ръка и синини над лакътя, както и морални такива – от обстоятелството, че е бил видян от много минувачи с белезници, отвеждан от полицаи до РПУ. Размерът на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД е правилно определен, тъй като следва да се отчете и поведението на ищеца пред органите на МВР- ако той беше се легитимирал доброволно още в заведението, каквото са поискали от него двамата полицаи, не би било необходимо отвеждането му в РУ на МВ –Мадан – т.е. ищецът с поведението си сам е допринесъл за настъпване на търпените от него вреди. Обосновано съдът, базирайки се на приетите по делото две съдебно-медицински експертизи, е заключил, че употребената от полицаите физическа сила по поставяне на белезници на гърба не може да доведе до претендираните от В. увреждания на гръбначния стълб, поради което искът на ищеца в частта му над присъдената сума от 1000 лв до пълния му предявен размер е отхвърлен като неоснователен поради липсата на съществен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконосъобразните фактически действия по задържане на ищеца. Съдебното решение в частта му, в която ОД на МВР – Смолян е осъдена да заплати на К. М. В. сумата от 400 лв за претърпени от него неимуществени вреди от отмененото с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразно НП № 10/08.09.2021г. на началника на РУ на МВР – Мадан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за изтекла мораторна лихва върху същата сума в размер на 27,22лв за периода от 30.12.2021г. до 31.08.2022г., е неправилно и следва да бъде отменено. В производствата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът дължи пълно и главно доказване на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди. В конкретния случай безспорно е наличието на първата от кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по този законов текст – отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Ищецът не е доказал осъществяването на останалите задължителни предпоставки на тази отговорност – реално настъпила за него вреда от издаденото НП и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото НП. Както при първото, така и при второто разглеждане на делото пред АС- Смолян, всички събрани по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели и изслушаните медицински експертизи, са съсредоточени върху доказване на настъпили вреди от задържането на ищеца от органите на ответника и от фактическите действия по това задържане чрез поставяне на белезници. Нито един свидетел не удостоверява настъпили за Велков вреди от издаденото наказателно постановление. Недоказаната от ищеца претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП води до неоснователност на същата. Съдебното решение в частта му, в която ОД на МВР- Смолян е осъдена да заплати на К. М. В. сумата от 400 лв обезщетение за неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 27,22лв изтекла лихва върху тази сума за периода от 30.12.2021г. до 31.08.2022г., следва да бъде отменено и ВАС следва да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции на К. В. по отношение на тези суми. Съдебното решение на АС-Смолян следва да бъде оставено в сила в останалите му части. Предявената от К. М. частна жалба срещу Определение № 430/11.04.2025г. по делото е частично основателна. В противоречие с материалния и процесуалния закон – разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, АС-Смолян е натоварил ищеца с разноски, платени от ответника за депозити за вещи лица, държавни такси и експертизи. Видно от разпоредбата на чл.10, ал.4 във вр. с останалите алинеи от чл.10/ЗОДОВ, при частична основателност на иска ищецът дължи на ответника само юрисконсултско възнаграждение в размер, не по-висок от максималния му размер съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, но не дължи на ответника други съдебни разноски.Предвид гореизложеното АС-Смолян неправилно е осъдил ищеца да заплати на ОД на МВР – Смолян сумата от 378 лв, съставляващи разноски за държавна такса, експертиза и призоваване на свидетели. Неправилно съдът е определил и сумата, дължима за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно установената съдебна практика и при прилагане на разрешението по дело С – 438/22 на СЕС, присъжданите суми за юрисконсултско възнаграждение се определят в размер на по 100 лв за всяка съдебна инстанция. Предвид гореизложеното Определение № 430/11.04.2025г., постановено по адм.д. № 238/2023г. по описа на АС- Смолян следва да бъде отменено в частта му, в която Решение № 1789/27.12.2024г., постановено по адм.д. № 238/2023г. е допълнено в частта за разноските ,като К. М. В. от [населено място], община Неделино е осъден да заплати на АД на МВР – Смолян съдебни разноски по делото над сумата от 300 /триста/ лв до пълния присъден размер от 1998 / хиляда деветстотин деветдесет и осем /лв и,вместо това, ВАС следва да отхвърли претенцията за разноски за сумата 1698 лв като неоснователна. Определението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Основателно е съдържащото се в касационната жалба на К. В. оплакване за това, че на същия не са присъдени суми за съдебни разноски по чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Видно от съдържанието на тази специална законова разпоредба, при частично уважаване на иска ОД на МВР дължи на ищеца всички направени от него съдебни разноски и държавни такси за производството, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. Предвид гореизложеното ОД на МВР –Смолян следва да бъде осъдена да заплати на К. М. В. от [населено място], община Неделино, [ЕГН] сумата от 2106.13 /две хиляди сто и шест и 13 ст /, съставляващи 1076.84 евро / хиляда седемдесет и шест евро и 84 евроцента/, от които: 2000 лв за съдебно-медицински експертизи, 70 лв за държавна такса и 36,13 лв за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции. Предвид изхода от настоящото касационно производство К. М. В. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР –Смолян сумата от 100 /сто/ лв, равностойни на 51,13 евро / петдесет и едно евро и 13 евроцента/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение