Определение № 460 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Началник сектор „Проверки“ в НАП, действащ чрез процесуален представител юрск. Б. Василев, против определение от №21709/30.10.2024г., постановено по адм. Дело №6979/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна – „Едо ринг“ ЕООД гр.София, чрез процесуалния представител адв. М. Евтимов, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което временно се прегражда разглеждането на делото, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното определение №21709/30.10.2024г. по адм. Дело 6979/2022г. по описа на АССГ е отменен хода по същество на спора и е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, приложим на основание пар. 2 ДР ДОПК, поради приета от първоинстанционния съд преюдициалност на образувания пред него спора с подлежащия на разрешаване въпрос по образуваното пред ОС на ВАС тълкувателно дело №2/2024г. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Единственото основание за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал.1,т.4 ГПК. Съгласно даденото задължително тълкуване на чл. 292 и чл. 229,ал.1, т.4 и т.7 ГПК в Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014г. на ВКС по т.д. №8/2013г., ОСГТК - до постановяване на тълкувателно решение касационните състави, пред които е висящ конкретен правен спор, могат да спрат производството пред себе си, но не и първоинстанционните съдилища. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая даденото тълкуване е на текст от ГПК, приложим на основание пар.2 ДР ДОПК, поради което е задължително за прилагане и от административните съдилища. Отделно от горното, съдът неправилно е отчел наличие на преюдициалност в случая. Тя е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В случая ТР №2/2024г. по описа на ВАС е образувано по въпрос за нищожност на издаден ревизионен акт в проведено ревизионно производство, докато в процесния случай предмет на обжалване по съдебен ред е АУПДВ, издаден след възложена и извършена проверка по реда на чл.166 ДОПК. Не е налице нито идентичност, нито връзка между делата. Като е спрял производството по образуваното пред него дело първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,