Определение № 319 от 07.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2013 г.

Производството е по член 274,ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№4750/16.05.2013г.,подадена от Т. Т. Ч.,А. Т. Ч. и В. А. С.,чрез пълномощника им адвокат З. Г. Г.,против определение №114/07.05.2013г. на Върховен касационен съд,ІV гр.отд.,постановено по гр.д.№1200/2012г. по описа на същия съд,с което се връща частна жалба №2275 от 04.03.2013г. подадена от Т. Т. Ч.,А. Т. Ч. и В. А. С. против определение №421/23.10.2012г. на Върховен касационен съд,ІVгр.отд. по гр.д.№1200/2012г.,като се иска отмяна на обжалваното определение. Постъпила е и частна жалба вх.№4706/15.05.2013г.,подадена лично от А. Т. Ч. против горепосоченото определение на касационния съд,с която моли за отмяна на определението. При извършената проверка касационният съд установи следното: По частната жалба на Т. Т. Ч.,А. Т. Ч. и В. А. С.: Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определението,предмет на частната жалба,тричленен състав на ВКС,е постановил връщане на депозираната пред съда частна жалба вх.№1775/04.03.2013г., като просрочена. Видно от данните по делото препис от определение №421/22.10.2012г на ВКС,ІVго постановено по гр.д.№1200/2012г. по описа на съда,в което е указан едноседмичен срок за обжалване на същото ,е изпратен на жалбоподателите А. Т. Ч. и Т. Т. Ч.,чрез пълномощника им адвокат З. Г.,връчен му лично на 29.10.2012г.,и на В. А. С.,чрез пълномощника й адвокат З. Г.,връчено лично на 03.10.2012г.,като срокът за обжалване е изтекъл на 10.12.2012г.-работен ден. Частната жалба вх.№ 2775 е била депозирана пред Върховен касационен съд на 04.03.2013г.,месеци след изтичане на срока за обжалване на горепосоченото определение на съда,поради което правилно същата е върната с определението,предмет на настоящата частна жалба,като подадена след изтичане на срока за обжалване. Изложените в жалбата доводи от пълномощника на жалбоподателите адвокат З. Г.,че причината са просрочието на жалбата е липсата на възможност да установи връзка с доверителите си ,са неотносими и неоснователни в настоящата хипотеза. По жалбата,подадена лично от А. Т. Ч.: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. Видно от горепосоченото,подадената частна жалба вх.№125/04.03.2013г. от тримата жалбоподатели,включително и А. Т. Ч.,чрез пълномощника им адвокат З. Г.,е постъпила във ВКС след изтичане на преклузивния срок за обжалване на определението на съда. Изложените от жалбоподотеля А. Ч. в частната жалба твърдения,че не бил уведомен своевременно от своя пълномощник за постановеното определение на съда от 23.10.2012г.,са без значение в случая,тъй като пълномощника му е бил редовно уведомен и няма данни,че към този момента пълномощията му са били прекратени. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд