Определение № 5346 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на район „Средец“ – Столична община, чрез юрк. П. Пашова, против определение № 7972/07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12744/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е допълнено определение № 2508/23.01.2025 г., постановено по делото, като Столична община - район „Средец“ е осъдена да заплати на Н. П. сумата в размер на 1010 лева, представляващи сторените по делото разноски. Направени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Ответната страна – Н. П., чрез адв. Р. Петрова, изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, а по същество – за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. П. против мълчалив отказ на кмета на район „Средец“ – Столична община да се произнесе по заявление № РСЦ24-ГР94-1480/05.11.2024 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна/общинска собственост на самостоятелен обект в сграда с адрес в гр. София, [улица]. В хода на съдебното производството от кмета на район „Средец“ – Столична община е представено доказателство, че търсената от жалбоподателката услуга е изпълнена и е поискано прекратяване на делото. Вследствие горното, с определение № 2508/23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12744/2024 г., административният съд прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. С молба от 30.01.2025 г. процесуалният представител на Н. П. поискала допълване на определение № 2508/23.01.2025 г. в частта за разноските, като й бъдат присъдени сторените такива в съдебното производство. С оспореното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е осъдил Столична община - район „Средец“ да заплати на Н. П. сума в размер на 1010 лева, представляващи сторените по делото разноски - 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за заплатена държавна такса. За да постанови осъдителния диспозитив, първоинстанционният съд приел, че административният орган е изпълнил исканата услуга след образуване на делото,а разноските са своевременно заявени от страната. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 143 АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай разкрива една от тези хипотези, за които приложима субсидиарно на основание чл.144 АПК и по аргумент от противното е нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Към момента на подаване на жалбата против мълчаливия отказ на кмета на район „Средец“ – Столична община за жалбоподателката е съществувал интерес от обжалване. Следователно, в процесния случай правният интерес от водене на делото е отпаднал след осъществяване на исканата заверка, т.е. след образуване на съдебното производство, съответно след извършване на съдебни разноски. В случая непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото. Поради това, Административен съд София-град правилно е приел, че в процесния случай разноски в полза на Н. П. се дължат, поради и което е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение