Определение № 12114 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Х. А. Д., от гр. Петрич чрез неговия пълномощник срещу определение № 1365/25.04.2024 г. по адм. д. № 605/2023 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна -главният архитект на община Петрич чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Със заявление вх. № УТ-49-269/15.05.2023 г. на Х. А. Д. подадено до община Петрич Х. А. Д. е поискал издаване на удостоверение за търпимост на „сграда с идентификатор 56126.602.2878.4 на един етаж, със застроена площ 32 кв. м., с предназначение „гараж“ разположена в ПИ с идентификатор 56126.602.2878 по КККР на гр. Петрич, одобрена със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с приложени към него документи за собственост, скица, архитектурно заснемане и конструктивно становище на обекта, приходна квитанция за заплатена държавна такса за исканата административна услуга. С жалба вх. № УТ-16-133-002/02.06.2023г., подадена до Административен съд - Благоевград, чрез община Петрич, Х. А. Д. е оспорил мълчалив отказ на главния архитект на община Петрич да се произнесе по заявление с вх. № УТ-49-269/15.05.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост по параграф 16 от ПР от ЗУТ или параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ за „сграда с идентификатор 56126.602.2878.4, на един етаж със застроена площ 32 кв. м., с предназначение „гараж“ разположена в ПИ с идентификатор 56126.602.2878 по КККР на гр. Петрич. Сроковете за обжалване на мълчаливия отказ са уредени в чл. 149, ал. 2 от АПК, според който същият може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срок, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. На 15.05.2023 г. (понеделник, работен ден), административният орган е сезиран със заявлението на Х. А. Д. за издаване на удостоверение за търпимост по параграф 16 от ЗУТ и срокът, дължим от страна на главния архитект на община Петрич да се произнесе, изтича на 15.06.2023 год. (четвъртък, работен ден). Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, правото на подаване на жалба изтича на 29.06.2022 год. (четвъртък-работен ден), броим от деня, следващ датата на изтичане на срока за произнасяне с мълчалив отказ. Ето защо, жалбоподателят е разполагал с процесуална възможност да подаде жалба срещу претендирания мълчалив отказ в срока от 16.06.2023 г. (петък, работен ден) до 29.06.2023 г. (четвъртък, работен ден), включително. Според решаващия съд жалбата е преждевременно подадена, поради което същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Определението е неправилно при следните съображения: На първо място настоящият съдебен състав намира възражението в отговора на главния архитект за налично висящо административно производство със същия предмет за неоснователно. Видно от приложената по делото преписка Х. А. Д. е подал на 19.04.2023 г. заявление до главния архитект на община Петрич, с което заявява, че оттегля подадената с вх. № УТ-16-136/04.08.2022 г. молба за издаване на удостоверение за търпимост на масивна сграда с идентификатор 56126.602.2878.4 на един етаж, със застроена площ 32 кв. м., с предназначение „гараж“, като е поискал за му бъдат върнати приложените документи-архитектурно заснемане, конструктивно становище и скица. Така административният орган по силата на оттегленото заявление е десезиран и не е налице неприключило административно производство. В случая е налице ново заявление с вх. № УТ-49-269/15.05.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост по параграф 16 от ПР от ЗУТ или параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ за „сграда с идентификатор 56126.602.2878.4. Удостоверението за търпимост е административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК и се издава за удостоверяване на факти с правно значение-административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията /ЗА/, при извършването на която се прилагат уредените в АПК производства. Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Непроизнасянето в този срок представлява мълчалив отказ за издаване на акта, който подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ - 14-дневен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Този срок е специален и се отнася за обжалването на всички откази за издаване на административни актове по ЗУТ, вкл. и мълчаливите /арг. чл. 215, ал. 1 ЗУТ/. Доколкото има уредба в специалния закон, неприложим се явява срокът по чл. 149, ал. 2 АПК. В случая срокът за произнасяне по подаденото на 15.05.2023 г. заявление изтича на 22.05.2023 и от тази дата тече 14-двевният срок за обжалване. Жалбата е подадена именно в този 14-дневен срок за обжалване на 02.06.2023 г. и не е преждевремно депозирана. Поради това се налага изводът, че съдът е сезиран с редовна жалба, поради което дължи произнасяне по съществото на спора. Това налага обжалваното определение като неправилно да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх. № УТ-16-133-002/02.06.2023г. на Х. А. Д.. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,