Определение № 1754 от 15.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 445/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на адв. И. Т., в качеството на пълномощник на „ОЗК Застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото решение №36 от 03.02.2026г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на пълномощника на ищцата допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство. Молителят поддържа, че възнаграждението на адв. Д. е определено неправилно, като следва да бъде изчислено с оглед съотношението между уважената и отхвърлената част от исковата претенция. Наред с това счита, че следва да бъде допълнено решението в частта за разноските за първата инстанция, присъдени в негова полза. Пълномощникът на ответницата В. Х. Б. – адв. Д. П. изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. С постановеното по делото решение №36/03.02.2026г. настоящият съдебен състав на ВКС е отменил въззивното решение №1306 от 11.12.2024г. по в.гр.д. №2451/2024г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №3432 от 11.06.2024г. по гр.д.№10500/2022г. на Софийски градски съд, ГК, I-22 състав, е отхвърлен предявеният от В. Х. Б. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 21.06.2022г. по вина на водача Г. И. Ненкин, застрахован при ответното дружество, за разликата над 38400 лева /19633,61 евро/ до размера от 44800 лева /22905,88 евро/, както и в частта, с която В. Х. Б. е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД допълнително 5 273 лева /2696,04 евро/ разноски за първата инстанция и разноски за въззивната инстанция в размер на 128 лева /65,45 евро/, като вместо това е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на В. Х. Б., допълнително сумата 3272,27 евро /6400 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2022г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 926,97 евро /1813 лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за производството във въззивната и касационната инстанция. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на пълномощника на касационната жалбоподателка адвокат Я. Д., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 2316 лева, с ДДС /1184,15 евро/, наред с присъденото с въззивното решение възнаграждение за първата инстанция в размер на 3963 лева. Изложени са мотиви, че доколкото приетият от първоинстанционния съд за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение на адв. Д. за първоинстанционното производство, не е бил оспорен от страните по реда на чл.248 от ГПК, размерът на възнаграждението следва да се определи от ВКС само с оглед съотношението между предявената и уважената част на иска. Искането за изменение на постановеното по настоящото дело решение от 03.02.2026г. в частта за разноските е основателно. Първоинстанционният съд е приел, че дължимият размер на възнаграждението по чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата, съобразно уважената част от исковете е 4561,03 лева. Определеният с касационното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди е идентичен на определения от първоинстанционния съд, а в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди от 4087,82 лева, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в тази част въззивното решение не е обжалвано. Поради това на пълномощника на ищцата се дължат допълнително разноски за адвокатско възнаграждение до определения от първоинстанционния съд като дължим размер от 4561,03 лева, а именно още 598,03 лв., с ДДС, с равностойност 305,71 евро, а не в присъдения от ВКС допълнителен размер от 2316 лева, с ДДС. Определеният от СГС като дължим размер на възнаграждението на пълномощника на ответното дружество за първоинстанционното производство - 6279,85 лева също не е бил оспорен от страните по реда на чл.248 от ГПК. С първоинстанционното решение са присъдени разноски по компенсация, като В. Х. Б. е била осъдена да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 718,82 лева и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд. Предвид промяната в уважения размер на претенциите въззивният съд е определил разноски повторно, без компенсация, като е присъдил на ищцата 3963 лева за първоинстанционното производство, а на ответника са присъдени допълнително 5 723 лева /2696,04 евро/ разноски за първата инстанция, наред с присъдените от СГС 1 718,92 лева. В частта за допълнително присъдените на ответника разноски решението е отменено от ВКС, но съставът на ВКС не се е произнесъл за дължимия размер на разноските за първоинстанционното производство с оглед окончателния изход на спора. Този размер е 6279,85 лева, като ищцата В. Х. Б. следва да бъде осъдена да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4561,03 лева, наред с присъдените от първоинстанционния съд 1 718,82 лева. Предвид изложеното молбата на „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде уважена като основателна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,