Определение № 242 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на ТД [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Т. З. против разпореждане от 30.03.2016 г. по ч. гр. д. № 202/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с – в, с което е върната частна касационна жалба вх. № 2195 от 15.02.2016 г. на ТД [фирма] срещу определение от 20.01.2016 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като нищожно, а по същество и като неправилно с оглед на което да бъде разгледана частната касационна жалба против определение от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 202/2016 г. на САС. Твърди, че въззивният съд в противоречие с нормата на чл. 105 ЗСВ е постановил обжалваното разпореждане в състав от един съдия. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса „в какъв законен състав следва да действа въззивният съд, когато връща частна касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК“. Прието е, че връщането на частна касационна жалба следва да се извършва от въззивния съд с разпореждане, като това разпореждане се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Поради горното съображенията за нищожност в частна жалба се явяват неоснователни. По отношение оплакванията за неправилност. С разпореждане от 19.02.2016 г. по ч. гр. д. № 202/2016 г. администриращият съд е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 и 4 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което е оставил същата без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и документ за платена държавна такса от 15 лв. Разпореждането е доведено до знанието на частния жалбоподател на 08.03.2016 г. Същият не е отстранил в срок констатираните от съда нередовности, поради което правилно с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 30.03.2016 г. частната касационна жалба е върната. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение