Определение № 1 от 03.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7703/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. Б. като процесуален представител на Д. К. И. и С. Д. К., срещу определението на Варненския апелативен съд, № 601 от 29.10.2013г. по гр.д. № 100/2013г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 69/26.04.2013г. в частта за разноските. Ответникът по частната жалба И. К. И. в представения от пълномощника му адв. Кр. С. писмен отговор, моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира разноските по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното: С въззивното решение на Варненския апелативен съд, след частично обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение, е прието за установено по иска на И. К. И. срещу Д. К. И. и С. Д. К., че сделката, обективирана в нот. акт № 94/2011г. като договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, е нищожна и прикрива договор за дарение, което е намалено до размера на 3/8 ид. части, като е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на И. К. И. в размер на 1/8 ид. част от същия апартамент. На ищеца са присъдени разноските по делото в размер на 9 948,76 лв. за двете инстанции. За да остави без уважение молбата на частните жалбоподатели Д. К. И. и С. Д. К., за изменение на основание чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че присъдените разноски включват държавна такса за въззивната жалба в размер на 2378 лв. и разноски пред първоинстанционния съд в размер на 7570,76 лв., от които адвокатското възнаграждение в размер на 2 700 лв. е под минималния размер. Съобразно цената на иска – 117 644,10 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2882,10 лв. Частните жалбоподатели обжалват определението с оплаквания, че съдът не е изложил мотиви относно правната и фактическа сложност на делото и не е определил правилно цената на иска. Цената на иска съставлява 1/8 ид. част от данъчната оценка на имота и е в размер на 14 705,51 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 974 лв. Частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Предмет на делото са кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 30 ЗН. Цената на иска по първия от тях е определена от първоинстанционния съд на 117644,10 лв., колкото е данъчната оценка на имота, а вторият иск е неоценяем. Така определената цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото – ТР № 8/2012г. ОСГК на ВКС. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с определен интерес възнаграждението е сбор от постоянна величина и процент от материалния интерес. Определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, възнаграждението по първия иск е 2802,88 лв. Присъденото адвокатско възнаграждение е под този размер. Предвид изложеното правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят 200 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение