Определение № 174 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 692/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на ОУ“Христо Ботев“ [населено място], общ. Суворово, обл. Варна и П. А. И. против определение № 260586/13.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1222/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна. С обжалваното определение, съдът е изменил постановеното решение по делото в частта за разноските, като на основание чл.38 ЗА е присъдил на пълномощника на ищцата сумата, дължима като адвокатско възнаграждение, до размер на минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Жалбите са неоснователни. В жалбата на ответника по делото се твърди, че разноски не се дължат, доколкото според страната исковете са неоснователни, но изхода на спора пред въззивната инстанция е в полза на ищцата, т.е. прието е, че исковете са основателни, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК, се дължат разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. С отговора на молбата по чл.248 ГПК, ответникът по тази молба е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, поради което правилно и в рамките на своята компетентност съдът е намалил размера на дължимото възнаграждение, предвид и фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното, състав на ВКС