Определение № 167 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7335/2014 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. С молба вх. Nо 8067/ 12.08.2016 година адв.А. А.- САК, като процесуален представител на В. Д. З., действаща като [фирма] ЕИК 03027056 е поискал да бъде постановено определение, с което касационният съд да се произнесе по искането за разноски, тъй като няма такова произнасяне с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 3000 лв. С отговор вх. Nо 8503/31.08.2016 година касаторите Л. М. В., С. Н. Г. и В. М. Г., всички от [населено място] – С. оспорват молбата, като поддържат, че искането е неоснователно, както и довод за прекомерност на разноските с оглед на осъществената защита по делото. След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С Определение No 289 от 04.07.2016 година, настоящият състав на ВКС- II г.о., в производство по чл. 288 ГПК, не допуска касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 97292/12.08.2014 год. на Л. М. В., С. Н. Г. и В. М. Г., всички от [населено място] – С., заявена чрез процесуалния му представител адв. И. И. - САК срещу въззивно Решение от 07.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 15246/2011 година на СГС,с което е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС. Молителката- В. Д. З. е ответник по касация, която с писмен отговор вх.No 109926/25.09.2014 год., изготвен от процесуалния представител адв.А. Ч.- САК е направено искане за присъждане на разноските за защита пред касационната инстанция. Като съобрази данните по делото и липсата на произнасяне по искането за разноски на защитата на ответника-физическо лице с цитираното определение, въпреки, че такива исканее направено своевременно- с отговора на касационната жалба / л. 30-36/, заедно с представения писмен Договор за правна защита и съдействие No А 0352665 от 29.08.2014 година, настоящият състав намира искането за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските за основателно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, намира, че претендираните разноски от ответника по касация се дължат. Списъкът на разноските, като условие за присъждане на разноските в съответното производство в заявения / пълен/ размер се явява conditio sine qua non за допустимостта на искането само в хипотезата на искане за изменение на присъдени с решението/ определението по чл. 288 ГПК/ на съответната инстанция разноските. В настоящия случай се касае до хипотеза на искане за допълване на съдебния акт на касационния съд в частта за разноските, тъй като няма произнасяне. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира за основателно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото. Не може да се приеме, в рамките на представената защитата пред касационния съд, касаеща изготвения и депозиран писмен отговор, без изложена конкретна теза по предмета на селекция в тази етап на делото, че защитата представлява такава сложност, която обуславя договарянето на хонорар за фактултативната трета инстанция от 3000 лв. Ето защо настоящият състав намира, че този размер следва да бъде намален до сума от 1800 лв. / хиляда и осемстотин/, при спазване изискванията на чл. 9 ал. 3/ изм. ДВ бр. 28 / 2014 год./ на Наредба No 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия