Определение № 216 от 20.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 346/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по повод спор за подсъдност. С разпореждане № 90/08.04.2026г., постановено по чнд № 432/2026г. по описа на Апелативен съд – София е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на ВКС по повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд - Враца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Първоначално е образувано производство по чнд № 128/26г. по описа на Окръжен съд - Враца. Това е сторено въз основа на постъпила молба за правна помощ от 05.02.2026г., издадена от Окръжен съд – Лисабон, по наказателно дело № 1111/22.7Т8LSB с искане за уведомяване на лицето С. М., с адрес в [населено място], обл. В., в качеството й на подсъдима, за насроченото съдебно заседание по делото, както и за вземане на отношение относно съгласието й делото да се гледа в нейно отсъствие и за възможността да даде обяснения чрез видеоконференция. В хода на образуваното пред окръжния съд производство, след като е била уведомена за датата и часа на насроченото срещу нея наказателно производство, лицето Ст. М. е заявила, че желае да даде обяснения чрез видеоконференция. При това положение окръжният съд е приел, че се касае за молба за правна помощ за нуждите на съдебното производство по образуваното пред португалския съд наказателно дело, при което е счел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 474, ал. 3 от НПК и е изпратил делото по подсъдност на Апелативен съд – София. От своя страна, съдията-докладчик от САС, в посоченото по-горе разпореждане, е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за европейската заповед за разследване, компетентен да предприеме действията е окръжният съд, в чийто район се иска извършването им. Цитираната норма била специална, поради което игнорирала общото правило на чл. 474, ал. 3 от НПК, като е прекратено съдебното производството и е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд – Враца, тъй като неговото виждане за приложимост в конкретния случай на чл. 474, ал. 3 от НПК е неправилно. Законът за европейската заповед за разследване /ЗЕЗР/ урежда условията и реда за признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване по наказателни производства, издадени в друга държава членка на Европейския съюз, с изключение на Ирландия и Дания, като съгласно § 3, доколкото законът не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 28 от ЗЕЗР е регламентиран редът, по който се провежда разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване на обвиняем, свидетел или вещо лица, като е посочен и компетентният орган, който следва да изпълни ЕЗР, а именно органът по чл. 9, ал. 1 от ЗЕЗР, т. е съответният окръжен съд. От това следва, че разпоредбата на чл. 474 от НПК е приложима само в случаите, когато искането е направено от държава, която не е членка на Европейския съюз (с посоченото изключение за Ирландия и Дания) и съответно не е обвързана от изискванията на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.2014 г. относно ЕЗР по наказателноправни въпроси (изменена с Директива (ЕС) 2022/228 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2022 година, поправена с Поправка, ОВ L 143, 9.6.2015 г., стр. 16 (2014/41/ЕС), съгласно Договора за Европейския съюз. В случая, макар сезиращият документ, след извършения превод на български, да е озаглавен "Молба за правна взаимопомощ", то неговото съдържание напълно съответства на изискуемото съдържание и форма на ЕЗР, регламентирани в чл. 3 от ЗЕЗР - съгласно приложение № 1, т. е. с основание може да се приеме, че отсъствието на нарочно издадена европейска заповед за разследване не е пречка да се приложи ЗЕЗР, доколкото искането е от държава - членка на Европейският съюз. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение