Определение № 4957 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалнияа кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. С. М., чрез адв. Николова, против определение № 709 от 12.02.2025 г. по адм. дело № 74/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като срокът за оспорване на мълчаливия отказ на кмета на община Благоевград да се произнесе по заявлението й за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС не е изтекъл, жалбата срещу административния акт е подадена в срок и съдът дължи разглеждането й по същество. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кмет на община Благоевград оспорва частната жалба и моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. С. М., частен жалбоподател, против мълчалив отказ на кмет на община Благоевград да издаде заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС, с която да задължи собствениците на обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. Благоевград, [улица], да извършат основен ремонт на покрива на сградата. По делото е установено, че с писмо вх. № П-00-1266/13.09.2023г. жалбоподателката Е. М. и В. М. като собствениците на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес гр. Благоевград, [улица], уведомяват кмета на община Благоевград, че е необходим неотложен основен ремонт на покрива на сградата, за който общото събрание на етажната собственост не може да вземе решение и молят кметът на общината, в рамките на правомощията му по Закона за управление на етажната собственост да разпореди извършването на този ремонт. С писмо от 25.09.2023г. заявителите са уведомени, че за извършване на основен ремонт се изисква издаване на разрешение за строеж. На 23.04.2024г. служители на община Благоевград извършват проверка по подаденото заявление, при която констатират, че строежът представлява четириетажна жилищна сграда с идентификатор 04279.614.102.2, в ПИ с идентификатор 04279.614.102 по КК на гр. Благоевград, която е много лошо техническо състояние. Комисията предлага на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 195, ал. 4 ЗУТ кметът на общината да издаде заповед, с която да задължи собствениците на строежа в определен срок да извършат ремонт на покрива на сградата, включващ подмяна на цялата конструкция и поставянето на нови керемиди, улуци и водосточни тръби, както и премахване на мазилката по фасадите и поставяне на нова мазилка. С писмо от 03.09.2024г. собствениците на обекти в сградата са уведомени, че е в ход процедура по издаване на заповед по чл. 195, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ и са поканени да изразят становище. При тези факти изводите на административния съд за недопустимост на подадената жалба съгласно чл. 159, т. 5 АПК поради изтичане на преклузивния срок за оспорване на административния акт е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Решаващият съд законосъобразно приема, че кметът на община Благоевград е сезиран на 13.09.2023г. с искане за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС за неотложен ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост (писмото от 14.12.2023г. е напомнително). Правилно е и заключението, че органът не се произнася по искането на заявителите в посочения разпоредбата едномесечен срок. Липсата на волеизявление в срока за произнасяне формира мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК подлежи на оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе или в случая от 13.10.2023 г. Следователно срокът за оспорване изтича на 13.11.2023 г., а жалбата, подадена на 07.11.2024 г., около година по-късно, е просрочена. Поради това административният съд правилно приема, че срокът за обжалване е пропуснат, правото на оспорване е преклудирано, подадената от Е. М. жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Възражението на частната жалбоподателка, че срокът за произнасяне на органа следва да се изчислява от 10.09.2024г., когато е уведомена за започнала процедура по издавана на заповед по чл. 195, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ и за възможността да изрази становище, е неоснователно. Искането на заявителите е за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС и по това заявление кметът на общината дължи произнасяне при условията и в сроковете по цитирания текст. Производството по чл. 195, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, за което заявителите са уведомени с писмото от 03.09.2024г., се развива служебно, а не по искане на заинтересувани лица и в него кметът на общината издава заповеди за заздравяване, поправяне или премахване на строежи, ако са налице основания за това. В това производство искането на заявителите няма сезираща функция, а може да се възприеме единствено като сигнал до органа, компетентен да установи състоянието на строежа и да разпореди действия по неговото заздравяване. В тази хипотеза органът не дължи произнасяне по направено искане, поради което липсата на волеизявление не формира мълчалив отказ и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо цитираното по- горе писмо не може да постави началото на срок за оспорване. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Заключението на административния съд за недопустимост на подадената от Е. М. жалба в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК е правилно, а определението за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство– законосъобразно, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,