Решение № 14710 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2019 г.

Решение № 14710 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мерифарм – М. Тефък", представляван от М. Тефък, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, против решение № 464/1.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3653 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/№Р-16001617000829-091-001 от 14.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 665 от 9.11.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калева, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1195 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Със своето решение първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт №Р-16001617000829-091-001 от 14.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 665 от 9.11.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на М. Тефък с ЕТ "Мерифарм – М. Тефък" допълнително са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. в размер на 939, 04 лева и лихви 505, 61 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 538, 37 лева и лихви 234, 67 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. в размер на 850, 03 лева и лихви 284,16 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. за сумата над 247, 51 лева до пълния определен размер от 681, 94 лева и прилежащите лихви за сумата над 57, 59 лева до пълния определен размер от 158,68 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. за сумата над 73, 54 лева до пълния определен размер от 149, 43 лева и прилежащите лихви за сумата над 9, 63 лева до пълния определен размер от 19, 55 лева; ДДС за данъчни периоди от м. 12. 2011 г. до м. 12. 2015 г. за сумата над 15 109, 44 лева до пълния определен размер от 35 542, 77 лева и прилежащите лихви за сумата над 6600, 20 лева до пълния определен размер от 13 410, 57 лева и е отхвърлил жалбата на М. Тефък с ЕТ "Мерифарм – М. Тефък" против същия РА в частта, с която са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 247, 51 лева и лихви 57, 59 лева; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 73, 54 лева и лихви 9, 63 лева; ДДС за данъчни периоди от м. 12. 2011 г. до м. 12. 2015 г. в общ размер на 15 109, 44 лева и лихви 6600, 20 лева; ДОО за 2015 г. в размер на 27, 00 лева и лихви 3, 53 лева; ЗО за 2015 г. в размер на 16, 87 лева и лихви 2, 21 лева и ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 10, 54 лева и лихви 1, 38 лева. Решението в частта, в която РА е бил отменен, не е било обжалвано, поради което същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано реалното извършване на доставки към жалбоподателя единствено по фактурите, които съдебно-графологичната експертиза е установила, че съдържат подпис на получател, положен от ЕТ или неговите служители. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът се е съобразил с формираните от вещото лице във вариант 2 данъчни основи за облагане с ДДС, при отчитане на констатираните обстоятелства относно датите на регистрация, респ. дерегистрация по ЗДДС, а от там и дължимостта на ДДС. Относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. са формирани нови данъчни основи при съобразяване с недекларираните приходи по спорните фактури, носещи подпис от името на жалбоподателя, като е прието, че дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. е в размер на 247, 51 лева, а за 2015 г. – 73, 54 лева. Относно установените задължения за ЗОВ съдът не е констатирал нарушения при тяхното определяне. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АС – Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. Видно от представените доказателства са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 183 от ГПК в първоинстанционното производство. Изготвената съдебно-графологична експертиза е изслушана и приета без възражения от страните. Вещото лице е уточнило, че копията на фактурите, с които е работило, са ксерокопирани добре и в тях са отразени почти всички признаци, отнасящи се към дадения подпис. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че служителите на търговеца М. Бекир и М. Абазова, като са получавали доставките са действали без представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая дори да е оспорено издаването на процесните фактури с жалбата срещу РА, то М. Тефък не се е противопоставила веднага след узнаването на подписването на получените фактури и също така на получените доставки, с оглед на което е потвърдила действията на нейните служители. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 896 лв. предвид това, че в съдебно заседание не се е явил процесуален представител на ответника по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,