Определение № 3446 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал.7 АПК и чл.229 и сл. АПК вр. чл. 176а АПК. Образувано е по две частни жалби на С. З. К. от [населено място], обл. Пазарджик, съответно против Определение № 291/22.01.2026 г. и Определение № 349/27.01.2026 г., двете постановени по адм. дело № 662/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частните жалби оспорва основателността им. С Определение № 291/22.01.2026 г. по адм. дело № 662/2025 г. на АС – Пазарджик е оставена без разглеждане касационната жалба на К. против Решение № 5784/16.12.2025 г. по същото дело по описа на същия съд. Определение № 349/27.01.2026 г. по същото дело е постановено в производство по реда на чл. 176а АПК, с което искането на К. за изменение на Решение № 5784/16.12.2025 г. по адм. дело № 662/2025 г. в частта за разноските, с която на Агенцията за социално подпомагане е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., е отхвърлено. Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да остави без разглеждане касационната жалба на К. против Решение № 5784/16.12.2025 г. по адм. дело № 662/2025 г., с Определение № 291/20.01.2026 г. по същото дело АС – Пазарджик е приел, че производството по съдебно обжалване на заповедта на директора на ДСП, с която е отказана социална помощ, е едноинстанционно, поради което касационната жалба против решението на съда, по силата на чл. 13 ал.6 от ЗСП, е недопустима. Определението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 13 ал.6 ЗСП и е приключило с решение по съществото на спора, което е окончателно. Правилно на основание чл. 213а, ал.1 АПК вр. с чл. 215 АПК, при извършената проверка за допустимост на касационната жалба против съдебното решение, Административен съд – Пазарджик е приел, че последното не подлежи на обжалване по арг. от чл. 13, ал.6 ЗСП и е оставил касационното оспорване без разглеждане. Налице е нормативно уредено изключение от предвидения двуинстанционнен съдебен контрол, което обосновава неналичието на годен предмет на оспорване по подадената касационна жалба. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на касационно оспорване обосновава неговата недопустимост. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Обосновано и правилно е и Определение № 349/27.01.2026 г. по адм. дело № 662/2025 г. на АС – Пазарджик. Правилна е преценката на съда за неоснователност на искането на К. за изменение на Решение № 5784/16.12.2025 г. по адм. дело № 662/2025 г. в частта за разноските, с която на Агенцията за социално подпомагане е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. За да присъди разноски в този размер, административният съд е съобразил изхода на спора, обема и качеството на осъществената процесуална защита, и своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба с надлежно представен списък на разноските. Обратно на твърденията в частната жалба, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено в открито съдебно заседание ведно с представяне на списък по чл. 80 от ГПК и тези процесуални действия са надлежно протоколирани. По изложените съображения, Определение № 349/27.01.2026 г. по адм. дело № 662/2025 г. на АС – Пазарджик следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение