Определение № 12951 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по жалба на Н. В. К., чрез адвокат М. Краев, против Определение № 1295 от 25.09.2025 г. на Административен съд – Ямбол, по адм. дело №349/2025 г. Поддържат се оплаквания за неправилност. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения от ответната страна – директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащо на оспорване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Н. В. К. е подала жалба пред първоинстанционния административен съд срещу Решение № 101226-385-1 от 27.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано възобновяване на производството по обжалване на Разпореждане № 261-00-4491-3 от 30.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата като е изложил мотиви, че липсват предпоставките, посочени в чл. 99, т. 2 и т. 6 АПК и я е изпратил на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково за произнасяне по допустимост и основателност. Административният съд е приел, че не са налице факти, които да сочат допуснати нарушения на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 99, т. 6 АПК. Това, че разпореждането не е било съобщено на адресата (за което има доказателства в обратната насока) има отношение към спазването на срока за обжалването му, но не е основание за възобновяване на административното производство. То не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за издаването на акта, а също така не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила, с което жалбоподателят да е бил лишен от възможността да участва в административното производство. Всички останали възражения, изложени в жалбата съдът е приел за относими към произнасянето по същество относно отпускането на парично обезщетение и биха били от значение в производството по оспорване на самото разпореждане. За това е предвиден друг ред, а не този за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. АПК. Определението е правилно в частта му, с която жалба вх.№ 101226-385/14.08.2025 г. от Н. В. К., от гр. Тополовград против разпореждане № 261-00-4491-3/30.05.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е изпратена за произнасяне на директора на ТП на НОИ – Хасково, след преценка на нейната допустимост. Горестоящият административен орган с Решение № 101226-385-1 от 27.08.2025 г. се е произнесъл по незаявен предмет, но не се е произнесъл по заявения – оспорването в рамките на административния контрол на първоначалния индивидуален административен акт. Заявената правна квалификация от страната не обвързва горестоящия административен орган и съда. Същността на производството по възобновяване е поставянето отново за решаване на въпрос, разрешаването на който вече е приключило с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. С него се преодолява т.нар формална законна сила (в доктрината дефинирана и с термина сила на решено нещо), което допуска ново разглеждане на предмета на административното производство. То е извънреден, извън инстанционен способ за контрол на едно вече приключило административно производство. Основанията за възобновяване са уредени в чл. 99, т.1-7 АПК. За инициирането на производство по тях са предвидени различни срокове, специфичен ред и субекти с оглед твърдяния порок. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал (чл.99 АПК). Приложимостта на това правило би означавало, че производството по възобновяване срещу разпореждане № 261-00-4491-3/30.05.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е следвало да започне пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Хасково, а не пред органа издал акта. Квалифицирайки производството по чл.197 и сл. АПК, административният съд не е анализирал този нормативен факт и не го е ценил при анализа на относимите за предмета на оспорване факти с процесуално значение. Съгласно чл. 54ж, ал.2 КСО влязлото в сила разпореждане за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица и 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Това става с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Налице е специален ред, основания и субекти с право на иницииране на производството, който е различен от този по чл.99 АПК. Хипотезите на чл.54ж КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези по чл.99 АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория актове – тези по чл. 54ж, ал.1 КСО и визират определени предпоставки, при които е допустимо изменението на влязъл в сила административен акт. Следва да се отбележи, че принципно редът за преодоляване на формалната законна сила на актовете по КСО е различен от този по АПК. В тези случаи намира приложение нормата на чл.99 КСО, а не тази от чл.99 АПК. Със създаването на новата ал.2 на чл.54ж (ДВ, бр.99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е дадено ново законодателно разрешение на застъпеното до него момент в практиката, че органът по чл.54ж, ал.1 КСО не може да изменя сам своето разпореждане, а това следва да стане само в производството по реда на чл.99 и сл. АПК. С новата разпоредба законодателят е отстранил съществуващия пропуск, който до този момент е препятствал приложението на чл.99 КСО и който е изисквал прилагането на общия закон - чл.99 АПК. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 КСО урежда задължителния административен контрол на разпорежданията по чл.54ж КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, което от своя страна изисква реализирането на уредения в чл.118 КСО процесуален ред за съдебен контрол. Произнасянето с акт по чл.197 АПК без да са били налице предпоставките за издаването на такъв обуславя незаконосъобразността на същия. Достигайки до различни от направените изводи, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил оспорването срещу Решение № 101226-385-1 от 27.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, който незаконосъобразно се е произнесъл по искане по чл.99, т.6 АПК, каквото фактически не е било допустимо заявено и в същото време не се е произнесъл по сезиращата го жалба, в рамките на възложения му административен контрол, по която той е дължал произнасяне. Воден от горното, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,