Определение № 1147 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 628/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. С. В. и М. С. В., двете от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 2347 от 26.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2106/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 2557 от 13.10.2023 г., постановено по същото дело. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на настоящите частни жалбоподатели за допълване по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на въззивно определение № 2055 от 09.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2106/2023 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържат доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Жалбоподателите считат, че с постановеното от състав на Софийския апелативен съд определение № 2055 от 09.08.2023 г. производството по делото е приключило и предвид разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът, съобразно изхода на спора, е дължал произнасяне и по искането им за присъждане на сторените от тях разноски в производството. Против частната жалба е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност, с оглед изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, при отчитане и на задължителните разяснения, дадени с т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. Това положение последователно е проведено и застъпено в практиката на ВКС (напр. определение № 183 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3410/2018 г., І г. о., определение № 587 от 12.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., ІV г. о., определение № 53 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4597/2018 г., ІІІ г. о., определение № 300 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1317/2020 г., ІІІ г. о., определение № 31 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4672/2021 г., ІІІ г. о. и други) и се споделя и от настоящия състав. В случая, въззивното определение № 2055 от 09.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2106/2023 г. на Софийски апелативен съд, като постановено по частна жалба срещу определение № 597 от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 439/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Е. С. В. и М. С. В. по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК, е окончателен съдебен акт, който не подлежи на последващо обжалване. С обжалваното с настоящата частна жалба определение № 2347 от 26.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2106/2023 г. на Софийски апелативен съд, съдът се е произнесъл по подадена молба от Е. С. В. и М. С. В. за допълване на окончателното определение № 2055 от 09.08.2023 г. по същото дело в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото въззивното определение № 2055 от 09.08.2023 г. на Софийски апелативен съд не подлежи на обжалване, то и постановеното от същия съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молба за неговото допълване в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу него частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението му по чл. 248 ГПК не пораждат за частните жалбоподатели процесуално право да го обжалват, доколкото такава възможност не е предвидена в процесуалния закон. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение