Определение № 448 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 899/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.К. Г. частна жалба на ищеца Н. Г. срещу определение № 202/21.03.2023г. по т.д.№ 309 по описа на ВКС за 2023г., с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу решение №213/15.11.2022г. по възз.т.д.№ 325/2022г. на ОС - Габрово за отхвърляне на предявените осъдителни искове, с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, с предмет парични вземания в размери 5000лв. и 500лв. Частният жалбоподател поддържа, че първият състав на касационния съд е допуснал процесуално нарушение, вземайки предвид единствено обективираните в ИМ осъдителни искове за връщане на даденото капаро в размер на 5000лв. и за неустойка за забава в размер на 500лв., без да съобрази, че в единственото ОСЗ по делото е предявил и инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за обявяване на нищожността на договорната клауза на чл.4, предл.2.Искането е за отмяна на обжалваното определение. Не е било необходимо изпълнение на процедурата за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, първият състав е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена 5000лв. и с правно основание чл.92 ЗЗД, с цена 500лв.Констатирал е, че размерът на всяка от двете осъдителни претенции е под прага за касационно обжалване от 5000лв. включително, регламентиран в чл.280, ал.3, предл.1 ГПК.Изведени са решаващи мотиви, че атакуваното въззивно решение е неподлежащо на касационен контрол, независимо от посоченото в обратен смисъл в него. Като законосъобразни, тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Ограничението за достъп до касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 3, предл.1 ГПК, по отношение на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, засяга всички оценяеми искове, за които в ГПК или друг нормативен акт изрично не е предвидено нещо друго, без оглед правното основание на иска и евентуалния порок на постановеното въззивно решение.Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, вкл. за това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, като не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимостта и редовността на касационната жалба, дадените погрешни указания на касатора и последващото неправилно администриране на касационната жалба. В разглеждания случай двете инстанции по същество са се произнесли единствено по обективираните в ИМ два оценяеми граждански иска, с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, респективно липсва произнасяне по иск за прогласяване на нищожността на договорната клауза на чл.4, т.2 и сроковете за допълване на решенията са изтекли.Цената на всеки от двата иска, които са разгледани от инстанциите по същество, е под прага за касационно обжалване за граждански дела, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК.Съставът на касационния съд е разполагал със служебни правомощия да следи за допустимостта на подадената касационна жалба, като не е бил обвързан от неправилно посоченото във въззивното решение, че е подлежащо на обжалване, и от преценката на съдията-докладчик от въззивната инстанция при администриране на касационната жалба. Налага се извод за неоснователност на поддържаните в частната жалба оплаквания за допуснати от първия състав процесуални нарушения. Като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, касационната жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: