Определение № 9754 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2026 г.

Производството е по реда на 176, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ПТЗК Единство ЕООД, чрез адвокат М. Миронова против определение № 449/11.02.2026 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 454/2025 г., с което е изменено решение № 3517/21.11.2025 г. по адм. дело № 454/2025 г. в частта за разноските като е увеличен размера на присъдените в полза на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 лева на 385.51 лева или 197.11 евро. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, по съображения за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение, както спрямо размера на адвокатските възнаграждения, така и спрямо естеството, натовареността и функциите на съдебното производство. Искането е за отмяна на определението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново, чрез юрк. Е. Асенова оспорва частната жалба като недопустима, респективно като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу определение, с което е изменено съдебното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 176а, ал. 3, изр. 2 АПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решение № 3517/21.11.2025 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 454/2025 г. е необжалваемо на основание чл. 160, ал. 7 ДОПК, поради което и определение № 449/11.02.2026 г., с което решението е изменено в частта за разноските не подлежи на обжалване. В този смисъл е и определение № 6002 от 2.06.2026 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 4900/2026 г. С оглед на изложеното частната жалба на ПТЗК Единство ЕООД е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. В това отношение са основателни доводите на ответника. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, изр. последно от АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Производството по чл. 176, ал. 3 АПК не приключва със съдебен акт по чл. 81 ГПК, поради което искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,