Определение № 208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3038/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2973 от 15.04.2020 г. на С. С. М., лично и като пълномощник на Г. С. М., против определение № 25 от 12.03.2020 г., постановено по гр.д. № 627 по описа за 2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, I гр.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 4915 от 15.04.2019 г. и вх. № 4982 от 30.04.2019 г. за отмяна на влязло в сила решение по допускане на делба по гр.д. № 1880/2016 г. на Районен съд-Видин, потвърдено с решение от 18.04.2018 г. по гр.д. № 49/2018 г. на Окръжен съд-Видин.

С. С. М. е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е констатирал, че с решението, чиято отмяна се иска, е допусната съдебна делба между С. С. М. и С. С. М., при равни права, на недвижими имоти, останали в наследство от Ф. Й. Н., починала на 30.12.1976 г., от М. В. Г., починал на 08.07.1960 г. и родителите на страните С. М. Н., починал на 28.06.1986 г. и Г. М. Н., починала на 12.07.2007 г.

В молбата за отмяна се сочат следните основания:

1. нарушение на нормата на чл.121, ал.1, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Република България, като се счита, че в съдебния процес не е осигурено равенство на страните, не е установена истината и съдебното решение не е мотивирано;

2. нарушение на чл.124 ГПК, защото ВКС с определението за недопускане до касационно обжалване не е осъществил върховен съдебен надзор за законност на актовете и действията на долните инстанции, които не са обсъдили доводите и възраженията му, изложени в хода на делото и в писмени бележки;

3. умишлено нарушение на задължението на съдебните състави, разгледали настоящия казус, да се съобразят със задължителната съдебна практика по тълкувателни решения и постановления на ВКС и ВС и отделни решения на състави на ВКС и ВС, посочени неизчерпателно в касационната жалба;

4. недопустимо нарушение на чл.117, ал.1 и ал.2 от Конституцията, защото ищцата /сестра на молителя/ не може да се ползва с правата на наследник и на съсобственик и защото съдилищата не са приложили задължителните постановления и тълкувателни решения;

5. неспазване на чл.5, ал.4 от Конституцията, препращаща към нормите на международните договори, по които България е страна и имащи преоритетно значение пред нормите на вътрешното право, което било неизпълнение за задълженията на съдебните състави по смисъла на чл.3 ЗПКОНПИ и чл.282 и сл. НК. Посочени са международните актове, които съдът не е приложил: чл.10 и чл.8 чл.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл.6 и чл.13, чл.14 от ЕКЗПЧОС, чл.47 от Х. на основните права на ЕС, чл.14 и чл.2 от М. пакт за граждански и политически права, Протокол № 12 към ЕКЗПЧОС

6. нарушение на правото на ЕС и съдебната практика на СЕС, като е нарушен чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл 6, §3 от ДЕС, защото е нарушено правото му на необезпокоявано ползване на притежанието му, нарушен бил и принципът на ефективност.

С молбата е направено искане за спиране действието на влязлото в сила решение по допускане на делбата без внасяне на обезпечение, защото то е тотално в противоречие с правото на ЕС. Иска се съдът да отстрани последиците от допуснатото нарушение на правото на ЕС и да отправи преюдициално запитване по формулирани четири въпроса преди да се произнесе по допустимостта и основателността на молбата за отмяна:

1. представлява ли определението за допускане на касационната жалба, постановено в закрито заседание, нарушение на принципа на ефективност, указан в правото на ЕС;

2. представлява ли определението за допустимост на молбата за отмяна, постановено в закрито заседание по чл. 307, ал.1 ГПК, нарушение на принципа на ефективност, указан в правото на ЕС;

3. представляват ли критерите, изложени в ТР № 1 от 18.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. относно задълженията на касатора за формулиране на правни въпроси, обслужващи изхода от спора с оглед селекцията на касационната жалба от ВКС нарушение на принципа на ефективност;

4. представлява ли нарушение на принципа на равностойност обстоятелството, че във вътрешния процесуален ред, указан от ГПК, нарушението на правото на ЕС и нарушение на практиката на СЕС не са между основанията за допускане до касационно обжалване по чл.288 ГПК, както и не са между основанията по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

При тези констатации съставът на ВКС е посочил, че нито едно от посочените основания за отмяна на влязлото в сила решение не е посочено в чл.303, ал.1 ГПК. Тъй като производството за отмяна е извънреден способ за суспендиране на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, основанията за отмяна са изчерпателно изброени. Съдът не може да разгледа молба за отмяна на влязло в сила решение на основание, което не е между лимитативно посочените в закона. Позовал се е на т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.

Посочил е, че позоваването на нарушение на КЗПЧОС и на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не формира основанието по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, тъй като това основание изиска с решение на Европейския съд по правата на човека да е установено нарушението на Конвенцията. В този случай отмяната се допуска, за да се отстранят последиците от констатираното нарушение с решението на ЕСПЧ. Молителят не твърди и не се позовава на решение на ЕСПЧ, който да е констатирал нарушение на ЕКПЧОС при постановяване на решението за допускане до делба.

Твърденията за нарушение правото на ЕС не могат да бъдат квалифицирани по нито едно от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. С измененията на ЗОДОВ /ДВ бр. 94/2019 г. / се прие нов чл.2в, който предвиди специален ред за установяване съществени нарушения на правото на ЕС и за обезщетение от това. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се разглеждат подобни оплаквания

По искането за отправяне на преюдициално запитване съставът на ВКС е приел, че неотносими към настоящия спор са въпросите, касаещи основанията за допускане на касационно обжалване и формулиране на правните въпроси от значение за изхода от делото /първия и третия въпрос/, тъй като тези производства са приключили, а съдебният акт по чл.288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо. Отговорите не биха помогнали, за да се реши главното дело относно допускането на съдебна делба. Затова е недопустимо отправяне на преюдициално запитване по тези въпроси.

Относно конституционосъобразността на производството по селекция са постановени РКС № 4 от 16.06.2009 г. и РКС № 15 от 06.11.2018 г., като е прието, че процедурата на селекция на касационните жалби не ограничава правото на гражданите и юридическите лица на разглеждане на спора пред три инстанции, тъй като достъпът до първите две инстанции не е ограничен, а до третата е ограничен, но не е изключен.

Относно другите два въпроса, касаещи основанията по чл.303 ГПК за отмяна, съдът също е приел, че не следва да се отправя преюдициално запитване поради следното: Принципът на ефективност изисква националните правни системи да не правят реализирането на субективно право, основано на правото на ЕС невъзможно или прекомерно трудно. Принципът на равностойност /еквивалентност/ изисква процедурните правила на съответната държава членка, чрез които се реализират субективни права, извлечени от правото на ЕС, да не са по-малко благоприятни от правилата за реализиране на подобна претенция, основана на вътрешното право. Правото на ЕС не урежда производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение и основания, при които да може да се суспендира силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, поради което не могат да се сравняват с уредените основания в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Няма база за сравнение, поради което не би могло да се иска тълкуване от СЕС по въпроса има ли нарушение на този принцип. Съгласно чл.234 ДЕО, преюдициално запитване може да се иска по въпроси, изискващи тълкуване на Договора за Европейската общност, на актове на институциите на Общността и на ЕЦБ и тълкуване на уставите и статутите на органи, създадени въз основа на акт на Съвета. При липса на регламентация в правото на ЕС на основания за отмяна и предвид това, че основанията за отмяна са уредени във вътрешното право – ГПК, е недопустимо отправяне на преюдициално запитване по посочените въпроси за основанията по чл.303, ал.1 ГПК и за процедурата по установяване на допустимостта на молбата. Както вече се посочи, преюдициално запитване може да се отправи по конкретен въпрос, изискващ тълкуване на правото на ЕС, решението, по който да е от значение за разрешаване на конкретния правен спор. Поставените въпроси за основанията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не отговарят на тези изисквания, поради което молбата ще се остави без разглеждане без да се отправя преюдициално запитване.

Съдът е приел за недопустима и молбата за отмяна, подадена от Г. С. М.. Посочил е, че тя не е била страна в производството по делба, не твърди да е съсобственик. Иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК, като се позовава на това, че допуснатата делба ощетява интересите й, като заявява, че не е съгласна да е „наследник на остатъците от наследството на наследодателите” на баща й /другия молител/, „останали след тази порочна заведена и уважена съдебна делба”. Съгласно чл.303 и чл.304 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска страната, срещу която е постановено неблагоприятно решение, или трето лице, което като необходим другар е обвързан от постановено решение, а не бил конституиран като страна в производството по постановяването му. Ако в делбено дело не е участвал съсобственик обаче, делбата е нищожна, решението не създава сила на пресъдено нещо и неучаствалият съсобственик защитава правата си по исков ред. Молителката Г. С. М. не е страна, не е и необходим другар, който да е обвързан от силата на пресъдено нещо от решението по допускане на делбата. Очакването да придобие права не я прави нито наследник нито съсобственик, респективно тя не е обвързана от влязлото в сила решение по допускане на делбата.

Атакуваното определение е правилно.

Производството за отмяна на влязло в сила решение е уредено като извънинстанционно. Основанията, при които то е приложимо са изчерпателно изброени в чл.303 и чл.304 ГПК. Нормата на чл.306 ГПК изисква в молбата за отмяна да са посочени точно и мотивирано основанията за отмяна, т.е. да са налице твърдения на молителя, които съдът да може да квалифицира по някоя от хипотезите на чл.303 или чл.304 ГПК. Последиците от неизпълнение на това задължение са разяснени в мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че когато молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването на нередовностите в едноседмичен срок, а при неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя.

В случая и след дадените му указания С. С. М. не е изложил твърдения, които могат да се квалифицират под някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, а доводите му са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат разгледани в извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение. Нежеланието му да се съобрази с влязлото в сила решение, с което е допусната делбата като не е уважено възражението му за придобивна давност, не може да обуслови допустимост на производството. Самият молител е наясно, че посочените от него твърдения не попадат в хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, поради което е поискал и отправяне на преюдициално запитване по формулираните от него втори и четвърти въпрос. Това искане обаче е недопустимо, като съставът на ВКС е дал аргументиран отговор защо.

Правилно е приета за недопустима и молбата за отмяна на Г. С. М., която не е страна в делбеното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, и не е обвързана от силата на пресъдено нещо, поради което няма правен интерес от отмяната по чл.304 ГПК. Твърдението, че същата ще наследи баща си С. С. М. и не е съгласна да е наследник на остатъците от наследството на наследодателите му след тази порочна заведена и уважена делба, не може да обуслови допустимост на молбата, тъй като чл.26, ал.1, предл.последно ЗЗД обявява за нищожно позоваването на права, следващи от неоткрито наследство.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение