Решение № 731 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Патентното ведомство на Република България срещу Решение № 26332 от 04.08.2025 г. на Административен съд – София град по административно дело № 6112/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя по жалба на „Ню Геймс“ АД (в несъстоятелност) Решение №РС-40-1 от 26.03.2025 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) заличава регистрацията на марка с рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Касационният жалбоподател – председателят на ПВ, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обобщава фактите по искането за заличаване, с което е бил сезиран и заключава, че в производството по издаването на административния акт е безспорно доказано, че регистрираната марка съдържа обект на авторско право, както и че искателят е носител на това право, включително на правото да забрани използването на посочения обект, поради което са налице всички материалноправни предпоставки на чл. 36, ал. 3, т.2, б. „б“ ЗМГО и законосъобразно е заличена регистрацията на марка с рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана за всички заявени стоки и услуги, а обратният извод на съда е неправилен и несъответен на доказателствата по делото. Конкретно сочи, че доколкото в трудовия договор, на служителя създал произведението, защитено по Закана за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), не е уговорено друго, то силата на закона работодателят е носител на изключителното право да ползва така създаденото произведение за своите цели. Освен това този извод се потвърждава и от съдържанието на приемо-предавателния протокол, с който на дружеството-работодател са прехвърлени всички авторски права, включително като изрично посочени - многократното последващо използване и възпроизвеждане без ограничение на територията и начина на ползване. Счита, че тези доказателства са достатъчни и установяват по безспорен начин, че „И-кард“ ООД има и правото да забрани използването на обекта на авторското право, и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства в тази връзка. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „Ню геймс“ АД (н). Претендира присъждане и на направените разноски за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ако жалбата бъде счетена за неоснователна. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Петкова. Ответникът по касационната жалба – „Ню геймс“ АД с писмена молба от адв. К. Митева и Л. Гълъбинова, счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и обосновано. Прави искане за присъждането на разноски по делото. Моли съда остави в сила съдебното решение. Ответникът по касационната жалба – „И-кард“ ООД, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: „Ню геймс“ АД (н) е притежател на марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана с дата на заявяване 21.04.2017 г., дата на регистрация 03.04.2018 г., срок на действие 21.04.2027 г., за стоки и услуги от класове 16, 28, 25, 38 и 41 Международната класификация за стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ). „И-кард“ ООД е подател на искането за заличаване на регистрацията на основание чл. 36, ал.3, т.2, б. „б“ ЗМГО на горепосочената марка за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Искането е обосновано с твърдението, че авторското право върху комбинираната марка „Американски долари“ му принадлежи, тъй като изображението е създаденото в изпълнение на трудов договор, по което „И-кард“ ООД е работодател, а авторът М. Д. Г. е служител. Всички авторски права и произведението са предадени на „И-кард“ ООД с приемо-предавателен протокол от 15.03.2017 г. На 17.06.2024 г. притежателят на марката – „Ню геймс“ АД е уведомен за искането и на основание чл. 76, ал.1 ЗМГО му е предоставен срок възражение и представяне на доказателства. „Ню геймс“ АД (н) не представя възражение. На 17.06.2024 г. със Заповед № З-391-1 на председателя на ПВ е образувано производство и е назначен състав за разглеждане на искането за заличаване на марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, притежавана от „Ню геймс“ АД (н). На 24.03.2025 г. съставът по искането дава становище, че искането за заличаване на марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, е основателно и на основание чл. 36, ал.3, т. 2, б. „б“ ЗМГО регистрацията на марката следва да бъде заличена за всички стоки и услуги, за които е получила закрила. На 26.03.2025 г. с Решение № РС-40-(1), издадено на основание чл. 76, ал. 7, т.3 ЗМГО, председателят на Патентното ведомство заличава регистрацията на марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана с притежател „Ню геймс“ АД (н). На 19.05.2025 г. „Ню геймс“ АД (в несъстоятелност) подава жалба до Административен съд – София град срещу Решение № РС-40-(1), с която е заличена регистрацията на марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството, органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът приема, че за да бъде заличена марката на основание чл. 36, ал.3, т.2, б. „б“ ЗМГО има три предпоставки – марката да съдържа обект на авторското право; искателят да е носител на авторското право върху посочения обект и искателят да има право да забрани използването на последния. Съдът прима, че първите две предпоставки са налице, но третата - искателят да има право да забрани използването на обекта на авторското право, не е доказана. Счита, че приемо-предавателния протокол не доказва прехвърляне на изключителното право за използване на произведението, а „И-крад“ ООД е носител само на неизключително право за използване на произведението, поради което е необходимо да се съберат още доказателства, че произведението, обект на авторското право е създаденото в рамките на трудово правоотношение или въз основа на поръчка и дружеството притежава изключителното право да забрани последващо ползване на произведението. Счита, че в административната преписка няма достатъчни доказателства за това, а административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 и 36 АПК), поради което е постановил незаконосъобразен акт. Въз основа на тези изводи, съдът заключава, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен и го отменя, връща преписката на административния орган за ново произнасяне в срок от 1 месец след събиране на още доказателства. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Искането за заличаване на регистрацията на една марка в хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 2 ЗМГО може да подаде само лице по чл. 36, ал. 5, т. 2 ЗМГО, което притежава по-ранното право. Първоинстанционният съд правилно установява, че материалноправните предпоставки за основателност на искането за заличаване на регистрацията на марка по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО са: 1. марката да съдържа обект на авторското право; 2. искателят да е носител на авторското право върху посочения обект и 3. искателят да има право да забрани използването на последния. Предпоставките следва да са налични кумулативно, като липсата на която и да е от тях обосновава неоснователност на искането за заличаване. Доказано е наличието на предпоставки 1 и 2 – марката рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана, съдържа обект на авторското право – конкретното изображение; искателят – „И-кард“ ООД се легитимира като носител на авторското право върху това изображение. Спорът се свежда до наличието на третата предпоставка – има ли „И-крад“ ООД право да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. Правилен е изводът на съда, че събраните в административното производството доказателства не са достатъчни за установяваното на правото на искателя да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. От представения трудов договор от 18.06.2014 г. се установява безспорно, че „И-кард“ ООД като работодател и М. Д. Г. като служител са в трудово правоотношение за неограничено време, предвид че договорът е сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, а длъжността, за което е назначено лицето е „мениджър маркетинг“. Но този трудов договор сам по себе си не установява, че трудовите функции на „мениджър маркетинг“ включват създаването на рекламни изображения и /или други произведения на авторското право. От представения приемо-предавателен протокол от 15.03.2017 г. се установява, че М. Д. Г. е автор на изображението, което представлява същността на процесната марка рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана. Авторските права на това произведение са прехвърлени с отделен договор на „И-кард“ ООД като е посочено, че авторът „отстъпва на Дружеството и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространяване на продукта („авторски права“)“ както и че „Дружеството има право на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение (или части от Произведението) без ограничение на територията и начина на ползване“. Доказателството установява, че правата за публикации и разпространение на продукта, както и правото на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение са прехвърлени от автора на „И-крад“ ООД, за което е сключен отделен договор. Обстоятелството, че последният не е представен по делото не опровергава факта на прехвърлянето на авторските права, видно от волеизявленията на страните в приемо-предавателния протокол този договор се отнася до облигационните отношения на страните във връзка с прехвърлянето, но те са ирелеватни за настоящия спор. Следователно двете доказателства (трудовия договор и приемо-предавателния протокол) установяват, че произведението – изображение идентично на това с процесната марка, е създадено от М. Д. Г. без да установяват еднозначно, че това е станало в рамките на трудовото му правоотношение с „И-кард“ ООД и авторът е прехвърлил горепосочените прехвърлими авторски права на Дружеството и всички негови правоприемници, включително правото, посочено в т. 3 от протокола - Дружеството многократно последващо да използва и възпроизвеждане на създаденото произведение или части от него. Остава въпросът дали авторът е прехвърлил изключителното или неизключителното право да се използва произведението му. Съгласно чл.18, ал.1 ЗАПСП авторът има изключителното право да използва произведението си и да разрешава използването му от други лица. Законодателят в чл. 36, ал. 2 и 3 ЗАПСП регламентира два различни способа за предоставяне на правото на използване на произведение, защитено с авторско право – чрез предоставяне на изключително право на ползване, което лишава създателя му от правото да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в писмения договор, и чрез предоставяне на неизключително право на ползване, което не изключва възможността авторът сам да ползва обекта на авторското право, както и да отстъпва неизключително право върху същия обект на трети лица. Съгласно чл. 36, ал.4 ЗАПСП „отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението“. Следователно, за да е налице отстъпване на изключителното право да се използва произведението, обект на авторско право, е необходим да се сключи писмен договор, в който изрично да е посочено, че се прехвърля изключителното право да се ползва произведението. В случая след като в приемо-предавателния протокол не е посочено конкретно, че авторът отстъпва изключителното право за използване на произведението каквото е изискването на чл. 36, ал. 1, изр.първо ЗАПСП, то правилно съдът приема, че няма доказателство това право да е прехвърлено от автора на „И-крад“ ООД, счита от 15.03.2017 г. с представения приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 36, ал. 1, изр.второ ЗАПСП при липсата изрично посочване, че авторът прехвърля на друго лице изключителното право да използва произведението се счита, че е отстъпено неизключителното право за това. Безспорно нито в приемо-предавателния протокол, нито в трудовия договор се съдържа конкретно волеизявление от страна на автора, че прехвърля в полза на работодателя си „И-крад“ ООД изключителното право за използване на произведението, обект на авторското му право. С оглед посочено правилен, съответен на закона и представените по делото доказателства, е изводът на съда, че не е прехвърлено изключителното право за използване на произведението и за установяването на това твърдение на искателя административният орган е следвало да събере допълнителни доказателства, за да изясни напълно всички факти и обстоятелства от значение за случая. „И-крад“ ООД е доказал правото си на многократно последващо използване и възпроизвеждане на обекта на авторското право, идентичен с процесната марка, но доколкото в представените доказателства не е посочено че авторът отстъпва и изключителното право за използване на неговото произведение, то той е запазил за себе си възможността и сам да го ползва, както и да отстъпва неизключително право върху същия обект на трети лица. Дали се е възползвал от това право е ирелеватно предвид предмета на спора. Неоснователни са доводите на ответника по касация – „Ню гейм“ АД (н), че горепосочените доказателства не са достатъчни да установят относимите факти, тъй като са частни документи. Доколкото ЗАПСП не изисква друга освен писмена форма за доказва на отстъпването на правото на използване, а поставя само изискване към съдържанието на волеизявлението на автора, то частните документи - трудов договор и приемо-предавателен протокол са годни доказателства за установяване на на относими към предмета на спора факти. Няма данни ответникът по касация да е оспорил тези писмени доказателства по съответния процесуален ред и да е доказал, че те са антидатирани, поради което правилно съдът се е позовал на тях в решението и точно е установил фактите, които доказват – отстъпване на неизключителното право на използване на произведението многократно. Правилен е изводът на съда, че неизключителното право на използване на произведението не включва в съдържанието си правото да се забрани използването на обекта на авторското право от трети лица. Това е същината на изключителното право, поради което законът е поставил изискването - прехвърлянето му да става с изрично и писмено волеизявление на автора в договор по чл. 36 ЗАПСП, какъвто не е представен от искателя. Съответно правилен е изводът, че липсват доказателства за третата предпоставка за заличаване на регистрирана марка на основание чл. 36, ал. 3, т.2, б. „б“ ЗМГО и административният орган не е изпълнил задължението си да се произнесе по искането, с което е сезиран след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното му решение. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е съответен на доказателствата по делото и закона, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника - „Ню геймс“ АД (н) в писмения му отговор по касационната жалба - искане за присъждане на разноски е основателно, но до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за понесените от страната разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение