Определение № 52 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 17891/21.10.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по делото Б. В. А. чрез адв. Б., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4280/26.09.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) Н. И. Пирогов“ ЕАД, чрез мл. юрисконсулт С., с който се изразява становище за неоснователност на молбата за присъждане на разноски, тъй като по делото не е допуснато до касационно обжалване. При условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4280/26.09.2024 г. по гр. д. № 1168/2024 г. на ВКС настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 5579 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 3291/2023 г. на Софийски градски съд (СГС), IV – Б състав, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Б. В. А. против УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД са уважени. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация Б. В. А., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба с вх. № 23041/27.02.2024 г. (по регистъра на СГС), подаден от Б. В. А. чрез адв. Б.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на касационната жалба, приложен по настоящото производство (на л. 54), са представени договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024 г., както и пълномощно, по силата на което адв. Б. черпи представителни права за ответника по жалба в производството пред ВКС. От приложения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024 г. се установява се, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационна жалба от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД против решение № 5579/2.11.2023 г. на СГС – възз. IV-Б състав по в. г. д. № 3291/2023 г., както и процесуално представителство пред ВКС – до приключване на производството пред него, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 2 200 лева. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. С оглед на горното, доводите на насрещната страна по молбата за липсата на предпоставките по чл. 248 ГПК не могат да бъдат споделени. Както се посочи в мотивите по-горе, в случая молителят има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представил е доказателства за извършването им (т. 1 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС), но съставът е пропуснал да се произнесе за разноските с определението си по чл. 288 ГПК, с което в случая производството пред касационната инстанция приключва – чл. 81 ГПК. Основателно е обаче възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера на производството (образувано по предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ). При този негов предмет, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 829. 1 лева (930 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 899. 1 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ според материалния интерес). В случая, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1 200 лв. Тази сума следва да се присъди на ищцата и ответник по жалбата за разноски в касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,