Определение № 2071 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 217 ал. 2 от ЗУТ и във връзка с чл. 166 от АПК. Образувано е по частна жалба на Областна администрация на област София, представлявана от Областния управител на София, приподписана от юрк. Бачева, срещу определение № 11343 от 20.12.2023г. по адм.д. № 12106/2023г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № САГ23 - РА – 20 – 43 от 08.11.2023г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 195 ал. 4, 5 и 6 ЗУТ е наредено на Областна администрация на област София да предприеме незабавни действия по премахване на строеж „мостово съоръжение от стоманобетонови профили, разположен в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 68134.6722.1193“ по кадастралната карта /КК/ на София като опасно за живота и здравето на гражданите и поради това, че не може да се поправи и заздрави. С частната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното определение, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че е неправилен извода на съда, че в искането за спиране на предварителното изпълнение не е посочено нито едно релевантно основание – нито евентуална вреда, която би настъпила за него, нито нейния размер или вид. Напротив посочва, че е в правомощието на съда да спре предварителното изпълнение на заповедта, още повече, че в нея навежда съображения, че не е мотивирано и не са събрани доказателства, че строежът е опасен за живота и здравето на гражданите. Твърди и че от предварителното изпълнение за него ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, тъй като е поискал и получил предварителна оферта, според която премахването на строежа ще струва 11 460 лв., които не са налични в бюджета на областната администрация. Навежда съображения, че ще настъпи за него вреда, тъй като при предварително изпълнение ще трябва необходимите разходи за премахване да бъдат пренасочени от други части на бюджета, поради което ще бъде затруднено заплащането на електричество, отопление и други комунални разходи и евентуалното нарушено изплащането на заплати на служители от администрацията. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът Главният архитект на СО не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217 ал. 1 т. 9 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта, може да бъде разпоредено от съда на основание чл. 217 ал. 2 от ЗУТ, само ако изпълнението може да причини на оспорвания значителна или трудно поправима вреда по аргумент от чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Посочил е, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение защитеният обществен интерес се презюмира, като в тежест на жалбоподателя е в този случай да докаже, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение за него ще настъпи засягане на значим интерес противопоставим на охранения обществен такъв. Съдът е приел, че в случая жалбоподателят не сочи нито вреда, която би настъпила за него евентуално от предварителното изпълнение ,нито нейния вид или размер, като евентуално причинените от предварителното изпълнение неудобства, които биха се получили, е посочил, че не са релевантни към основанията по чл. 166 АПК. Приел е, че наведените в жалбата аргументи не установяват обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, а именно за наличието на възможна труднопоправима или значителна вреда, която ще последва от предварителното изпълнение, както и че не са представени доказателства в тази насока. Посочил е, че евентуалните твърдени вреди са имуществени и поправими, като при евентуална отмяна на заповедта за оспорващия е налице и уредена в закона възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Поради това е стигнал до извода, че не са налице законовите предпоставки обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта и е оставил без уважение искането. Оспореното определение е правилно. Предварителното изпълнение на оспорената заповед, както правилно и обосновано е приел АССГ, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217 ал. 1 т. 9 ЗУТ, като съобразно ал. 2 на посочената разпоредба спирането в тези случаи може да бъде постановено от съда. В специалния закон не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове, поради което основанията за спиране са тези по общата разпоредба на чл. 166 ал. 4 във връзка сал. 2 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответен на закона е и извода на съда, че в конкретния случай искателят не сочи нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална вреда, която би настъпила за него от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Наведените в частната жалба такива разходи за премахването на строежа по представена предварителна оферта в размер на 11 460 лева, не обосновават евентуално настъпване на вреда въобще, освен това дори да се приеме, че могат да обосноват понятието вреда, то не са нито значителна, нито труднопоправима вреда. Останалите наведени съображения, а именно, че този разход не е разчетен в бюджета на Областната администрация, че може да се отрази на възможността на администрацията да заплаща режийните си разходи или изплащане на заплати на служители, не се отнасят към обстоятелства, които могат да бъдат характеризирани като вреди от предварителното изпълнение. Изложените доводи в частната жалба относно неправилно определен адресат на акта, липсата на мотиви и доказателства, че строежът е опасен за живота и здравето на гражданите, касаят оспорването на заповедта по същество и нейната законосъобразност, които не са в приложното поле на разпоредбите относими към предварителното изпълнение и неговото спиране. Нито един от доводите на частния жалбоподател не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, за евентуалното причиняване на труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства, като представените пред касационната инстанция не са такива, които да установяват значителна или труднопоправима вреда. Правилно в оспореното определение е посочено и че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващият разполага с изрично уредена в АПК законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, съдът