Решение № 6801 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2015 г.

ВАСI отделение07.06.2016 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 181/21.05.2015 г. по адм. д. № 642/2014 г. на Великотърновския административен съд в частта, с което е отхвърлена жалбата против РА № 15-1400448/3.06.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която са определени задължения с лихви по ЗДДС за периода м. 1 - 11.2012 г., а също и в частта за разноските. ВРЪЩА делото в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6801 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "А. инвест" ЕООД моли да бъде отменено решение № 181/21.05.2015 г. по адм. д. № 642/2014 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 15-1400448/3.06.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 15-1400448/3.06.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който за периода м. 3.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура на "Джи Ем интернешънъл" ООД за доставка на гориво на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като доставката не е осъществена, за периода м. 1 - 11.2012 г. е определено задължение за внасяне на ДДС 11 815,54 лв с лихви и корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и водене на счетоводството по начин, който не позволява да бъде определена данъчната основа за определяне на дължимите данъци. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура от м. 3.2008 г. на "Джи Ем интернешънъл" ООД за доставка на гориво, за предаването на което от доставчика на ревизираното лице не са представени доказателства. Решението е законосъобразно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък с лихви за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 е чл. 16, от ЗКПО като е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурата от м. 3.2008 г., доставката по която не е осъществена, тъй като не са документално обосновани. Съдът обосновано се е позовал на относимата практика на СЕС. За да възникне и бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да докаже осъществена доставка по фактурата, по която претендира приспадане на данъка. Правилен е изводът на съда, че в тази част данъчната основа е определена по общия ред. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото е основателен в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви за периода м. 1 - 12.2012 г. върху стойността на извършени продажби на трети лица след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия. В РД е определена основата за облагане по ЗДДС за 2012 г. като са възприети изводите на вещото лице В. от икономическата експертиза, назначена в досъдебно производство № 18/2013 г. на ОД на МВР - Ловеч. Експертизата е изработена като са взети предвид иззетите с протокол от 11.12.2012 г. на ТД на НАП за извършена проверка две папки, съдържащи отчети за извършени продажби в бензиностанцията на ревизираното лице. Според протокол за претърсване и изземване от 13.02.2013 г. на дознател Д. от РПУ - Ловеч /л. 166 - 176 от папка № 2 от преписката/ са иззети 2 бр. папки с отчети от бензиностанцията. В преписката не са приложени папките с доказателства, описани от вещото лице В., поради което не може да се извърши проверка за обосноваността на неговите изводи и направените в РД констатации за данъчните основи за периодите от м. 1 - 12.2012 г. по ЗДДС. В РА е констатирано, че при проверката от м. 11.2012 г. са констатирани продажби на гориво на трети лица във ведомствената бензиностанция на ревизираното лице. Изводът е направен по данните в иззетите при проверката папки с доказателства, които не са приложени в преписката, поради, което са необосновани и констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК и основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът следваше да задължи ответника да представи заверени копия от обсъжданите от вещото лице В. доказателства, с които ответникът може да се снабди по чл. 42, ал. 3 от ДОПК. Допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необосновано съдебно решение относно наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Приложеното наказателно постановление за установена продажба на гориво в бензиностанцията през 2012 г. на стойност 126 лв без констатация, че продажбата не е осчетоводена не е достатъчна, за да се приеме, че са налице данни за укрити приходи и счетоводството не позволява да се определи основата за облагане с ДДС. В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило номерата на фактури, издадени от ревизираното лице на СОУ "Бачо Киро" за доставка на гориво за отопление. Фактурите не са приложени по делото, нито има данни в тях начислен ли е данък при доставките. Данните в заключението в тази част не са проверени от съда с изискване от жалбоподателя да представи фактурите, които е издавал при извършените продажби в обекта. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Неправилно съдът е приел, че по чл. 47 от ДОПК икономическата експертиза, назначена в досъдебно производство може да се ползва в ревизионното производство. По чл. 60, ал. 1 от ДОПК експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои, възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма. Видно от икономическата експертиза в нея в табличен вид са обобщени данните в иззетите папки и въз основа на тях е определено в кой период от 2012 г. на кои лица ревизираното лице е извършило продажби на гориво и на каква стойност. С тази експертиза са анализирани данните в иззетите при проверката писмени доказателства, който следваше да се извърши от органите по приходите в РД и РА. В РА и РД е начислен ДДС върху стойността на горивата, разпределени за дейността на транспортните средства на ревизираното лице, извършващо селскостопанска дейност, за което не са съставени пътни листове или пътни книжки, от които да се определи действителният разход на горива и смазочни материали, като е констатирано, че липсва документална обоснованост на изразходването на горивата в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство. Като основание за начисляване на данъка в РА са посочени чл. 86, чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС както за продажбите на гориво на трети лица, така и за отразените количества гориво разходвано за нуждите на ревизираното лице. В решението по жалбата против РА по административен ред е прието, че данъкът е начислен върху укритите приходи от продажби на гориво. Прието е също, че са налице условия за корекция на ползвания данъчен кредит при покупката на горивата, с което всъщност е приложен чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и е прието, че на тази стойност горивата са продадени на трети лица без продажбите да са отразени в счетоводството. Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза е дало заключение, в което е изчислило стойността на изписаните горива за дейността ревизираното лице, като в заключението не е посочено как е извършвано изписването - въз основа на какви първични счетоводни документи. Следваше съдът на основание чл. 171, ал. 2 от АПК да постави допълнителна задача на вещото лице след проверка в счетоводството на жалбоподателя да посочи въз основа на какви първични счетоводни документи е извършвано изписването на горивото. Неоснователен е доводът на касатора, че не се е запознал с икономическата експертизата, по която са определени оборотите от продажби на горива в ревизия. Експертизата е приложена в преписката на стр. 36 - 54, приобщена е към доказателствата с протокол № 1402389/10.03.2014 г., който заедно с приобщените доказателства представлява приложение № 2 към ревизионния доклад и представлява неразделна част от него. Във възражение на касатора против РД на стр. 21 от преписката е обсъждана икономическата експертиза, поради което твърденията в касационната жалба, че ревизираното лице не е запознато с нея са неоснователни. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за периода м. 1 - 11.2012 г. като неправилно следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се изпълнят горните указания за събиране на липсващите папки, обсъждането им и поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1