Определение № 3971 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3278/2026 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Е. Д., Г. И. Н., Б. Б. Б. и А. И. С. против определение от № 416/15.01.2026г., постановено по адм.д. № 2204/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против „отказ на Община Поморие за разглеждане на искане за издаване на административен акт“. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението. Ответникът. кмет на община Поморие, в писмен отговор оспорва частната жалба, излага съображения в подкрепа на оспореното определение, моли същото да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски в полза на община Поморие. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че страни в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са административният орган и адресатът на заповедта - собственик или извършител на строежа, а жалбоподателите не притежават такова качество, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. В производствата по установяване и премахване на незаконни строежи (по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ) е предвидено самосезиране на органите по незаконно строителство, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица не е обвързващо за органа, тъй като тези лица не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. При упражняване на правомощията по чл. 222 и следващите от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за започване на производство по установяване на незаконен строеж и произнасяне в определен срок. При липса на задължение да образува такова производство и да се произнесе по сигнал отправен до него, административния орган не може да формира отказ, който да подлежи на обжалване. Освен това, съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ индивидуални административни актове по този закон подлежащи на обжалване са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите да бъдат издадени такива актове. Доводите в частната жалба в противен смисъл са неоснователни. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство Административен съд Бургас е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този резултат частните жалбоподатели следва да заплатят на Община Поморие сторените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер 300,- €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,