Определение № 251 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на М. М. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 6860 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 7318/ 2017 г., с което след частична отмяна на решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 10134/ 2010 г. са отхвърлени предявените от молителката против М. Г. В., Е. М. Р. и С. М. В. искове за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 1 035 лв до 5 039,90 лв и за обезщетение за забава в размер законната лихва за разликата над 153,97 лв до 750 лв, като е разпределена между страните отговорността за разноските по делото. Молителката поддържа, че на 25.10.2019 г. при преглед на делото установила, че процесуалният й представител в производството пред първата инстанция (адвокат М. С.) не е представил като доказателства по делото част от предадени му от ищцата документи. Тези документи доказвали по несъмнен начин настъпването на вредите в обема, в който исковете били отхвърлени от въззивния съд. Ако те били известни на съдебния състав, постановил влязлото в сила решение, той нямало да постанови частично отхвърляне на предявените искове. Молителката счита, че непредставянето на доказателствата от адвоката й не съставлява нейна небрежност, а се дължи на непрофесионалното поведение на процесуалния й представител. Според нея това обуславя отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Ответната страна М. Г. В. оспорва молбата като недопустима, защото била подадена след изтичане на тримесечния срок от влизане на решението в сила. Недопустимост извежда и от твърденията в самата молба, които не сочели на новооткрити и новопридобити доказателства, нито били от значение за разрешения с акта на Софийски градски съд правен спор. Ответните страни Е. М. Р. и С. М. В. също оспорват молбата като недопустима, тъй като в нея не били изложени твърдения за нови обстоятелства или нови писмени доказателства, а самата молителка твърдяла наличието на такива още към момента на завеждане на исковата молба. Отношенията й с процесуалния й представител не били от значение като основание за отмяна на влязло в сила решение. Съдът намира, че подадената молба е допустима. Тя не може да бъде счетена за просрочена на този етап, защото според твърденията на молителката тя е установила наличието на нови писмени доказателства на 25.10.2019 г., а молбата е подадена на 11.12.2019 г. – в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Този срок не тече от влизане на решението в сила, а от момента, в който новите обстоятелства са узнати и е било възможно снабдяването с новите писмени доказателства. Дали при твърденията на молителката сочените от нея обстоятелства и доказателства са нови, е без значение за допустимостта на молбата, това е от значение за нейната основателност. Затова и доводите на ответните страни в тази насока са по основателността на молбата и следва да бъдат обсъдени в акта на съда, с който се произнася по същество. По изложените съображения съдът