Определение № 50169 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Р. И. Ч., К. И. Ч. и И. И. Ч. чрез процесуалния представител адв. И. К. са подали молба вх. № 1938 от 09.03.2021 г. с правно основание чл. 248 ГПК, в която молят за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 51 от 15.02.2021 г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Според молителите е налице непълнота, изразяваща се вероятно в пропуск от страна на съда да обсъди приложените към договора за правна защита и съдействие от 30.07.2019 г. разписки за извършени плащания. Молят да бъде постановено определение, с което да им бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатска защита. Като съобрази данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС, първо гражданско отделение, намира следното: С определението от 15.02.2021 г. Върховният касационен съд е приел, че на ответниците по подадените касационни жалби /молители в настоящото производство/ Р. И. Ч., К. И. Ч. и И. И. Ч. не следва да се присъждат, защото не е доказано плащане на договореното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 30.07.2019г. Следователно ВКС се е произнесъл по разноските, поради което настоящата молба представлява искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване. Съгласно приетото в т. 9 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В случая липсва представен списък за разноските с подаване на отговора на касационната жалба /обжалваното пред ВКС решение не е допуснато до касационно обжалване/, поради което и молбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение