Определение № 5958 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2025 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.21998/27.11.25 от адв.А. И. като процесуален представител на „Атлантис нет“ООД с искане за допълване на постановеното по делото определение №.5365/22.11.25 в частта за разноските чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение с оглед недопускането до касация на касационната жалба на ищеца С. Г. Х.. Ответната страна С.Х. с молба вх.№.22515/4.12.25 чрез пълномощника си адв.П.С. оспорва молбата като недопустима /поради непредставяне на списък с разноски/ и прави евентуално възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение /предвид липса на фактическа и правна сложност на делото/; на свой ред претендира изменение на определението в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за отговор по касационната жалба на „Атлантис нет“ООД. Последното оспорва искането с твърдения за прекомерност. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбите по чл.248 ал.1 ГПК са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество са основателни. Действително „Атлантис нет“ООД е претендирало присъждане на разноски за касационното производство и е представило фактура и банкови документи, удостоверяващи плащане на 6720лв. разноски за адвокатско възнаграждение /2500лв. за изготвяне на касационна жалба срещу въззивното решение, 3100лв. за отговор на касационната жалба на ищеца срещу същото и 1120лв. ДДС/ ведно със списък с разноски /с.29-с.32/. С.Х. е представил договор за правна защита и съдействие с адв.П.С. с отбелязване, че представителството е безплатно по реда на чл.38 ЗА, и списък с разноски /с претенция за 2200лв. за изготвяне на касационната жалба и 1750лв. за отговор на касационната жалба на ответната страна-с.37-с.38./. При това положение всяка страна с отговора на касационната жалба на противната страна своевременно е поискала присъждане на разноски за своя отговор и е представила списък със същите. Доколкото с определението по чл.288 ГПК касационно обжалване не е допуснато и по двете касационни жалби, всяка страна, в качеството й на ответник по касационната жалба на противната, има право на разноски за своя отговор. Съдът е пропуснал да присъди такива, поради което и двете молби за допълване чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция са основателни. И двете страни, обосновавайки претендираните размери, се позовават на съответния интерес и разпоредбите на НМРАВ. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, обаче, с оглед решение на СЕС по дело C-438/22, могат да служат единствено като ориентир, в това число при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая платеният от „Атлантис нет“ООД адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба на С. И. е 3720лв. с ДДС. Настоящият състав, като съобразява от една страна, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а от друга интереса и обстоятелството, че се касае до защита пред последна инстанция, предприета с обоснован отговор на касационната жалба и изложението, намира, че платеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата 1000лв. По вече гореизложените причини - относно фактическата и правна сложност на спора, интереса и обстоятелството, че се касае до защита пред последна инстанция, предприета с обоснован отговор на изложението на касационната жалба, полагащият се адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца адв. П. С. следва да бъде определен в размер на 750лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,