Определение № 332 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1605/2015 г.

Производството е по чл.83 от ГПК. Постъпила е частна жалба вх.№10568/05.10.2015г. от Ц. А. Г. срещу определение №250/07.09.2015г. по т.д.№1605/2015г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., за връщане на частни жалби вх.№8531/23.07.2015г. и жалба вх.№9068/10.08.2015г. на ВКС срещу определение №228 от 16.07.2015г. по по т.д.№1605/2015г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о. Частната жалбоподателка е депозирала и декларация, в която е обективирала молба да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Аргументирала е искането си с твърдения, че поради своето материално и здравословно състояние не разполага с парични средства, за да заплати таксата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на твърденията в молбата и на представените доказателства, приема следното: Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги платят. При преценката дали физическото лице - страна по делото, разполага със средства за заплащане на таксата съдът съобразява примерно изброените в чл.83 ал.2 от ГПК критерии и всички други обстоятелства, които в конкретния случай имат значение за произнасянето по искането за освобождаване от такса. В случая е представена декларация, в която частната жалбоподателка е декларирала, че е на 52г., разведена и има пълнолетен син, който също като нея е безработен. Посочила е, че притежава недвижими имоти / без да конкретизира какви/, но всички те са възбранени и тя не може да се ползва от тях, за да получава доходи. Декларирала е, че няма доходи и живее със заемни средства и пари, предоставяни й от нейната майка. Наред с това е посочила, че е в тежко здравословно състояние, че има тревожно разстройство, хипертонична болест 2 степен, диабет 2 тип, есенциална тахикардия, болест на Х. и е с пълна хистеректомия, което налага непрекъснато приемане на медикаменти. Настоящият състав като съобрази,че частната жалбоподателка не е представила доказателства за посочените в декларацията заболявания, че тя е на възраст, която позволява да реализира доходи от своя труд, а същевременно налагането на възбрани върху притежаваните от нея недвижими имоти е пречка само да ги отчуждава, но не и да ги отдава под наем и реализира доходи от тях, намира за недоказано твърдението, че жалбоподателката не разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадената от нея частна жалба в размер на 15 лв., както и за заплащане на други евентуално дължими държавни такса в производството по т.д.№1605/15г. на ВКС на РБ, ТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,