Определение № 1370 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „СОЛИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201830620, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес] против Определение №9823/13.11.2024 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело №1984/2024 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на „СОЛИНВЕСТ“ ЕООД, против Решение №156 от 19.08.2024 г. на министъра на околната среда и водите, прекратил е производството по адм. дело №1984 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив и е осъдил дружеството да заплати разноски от 200 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3, предл. пъро и предл. трето АПК. Счита, че описаната фактическа обстановка в обжалвания административен акт не попада в хипотезата на чл. 98, ал. 2, чл. 145, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 97, ал. 2 АПК поради наличие на влязло в сила съдебно решение по спорния казус. По същество моли касационната инстанция да отмени обжалваното определение на административния съд и да върне делото на Административен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - министърът на околната среда и водите е подал писмено възражение в срока по чл. 232 АПК. Счита, че правилно съдът е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба поради наличие на хипотезата на чл. 159, т.1 АПК. Върховният административен съд приема, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 1АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на „СОЛИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201830620, против Решение №156 от 19.08.2024 г. на министъра на околната среда и водите, прекратява производството по адм. дело № 1984 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив и осъжда дружеството да заплати разноски от 200 лева. Административният съд е установил, че с Решение №156 от 19.08.2024 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 97, ал.1 АПК е отменено Решение № БС-71-ПР/19.06.2024 г. на директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което е преценил, че не следва да се извършва ОВОС за инвестиционно предложение „Изграждане на жилищни сгради в имоти с идентификатори: 07079.1.1462 и 07079.1.1463 по КК на гр. Бургас, местност „Кюшето“, парк „Езеро“, община Бургас, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони и човешкото здраве. С решението си министърът на околната среда и водите и на основание чл. 97, ал. 2 АПК е върнал преписката на по-долустоящия компетентен орган по чл. 99, ал. 2 ЗООС, в случая директора на РИОСВ-гр. Бургас, с конкретни указания, които се извличат от мотивите към решението, свързани с правилното изясняване на фактическата обстановка и обсъждане на всички доказателства в тяхната взаимовръзка, за да се реши дали да се извършва ОВОС или не на инвестиционно предложение „Изграждане на жилищни сгради в имоти с идентификатори: 07079.1.1462 и 07079.1.1463 по КК на гр. Бургас, местност „Кюшето“, парк „Езеро“, община Бургас. Процесното решение на органа е прието, че не подлежи на съдебен контрол по АПК, поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. По-конкретно съдът достига до извод, че с решението на министъра на околната среда и водите въпросът за извършването или не на ОВОС за инвестиционно предложение „Изграждане на жилищни сгради в имоти с идентификатори: 07079.1.1462 и 07079.1.1463 по КК на гр. Бургас, местност „Кюшето“, парк „Езеро“, община Бургас“, не е разрешен по същество. Правните доводи на първоинстанционния административен съд са верни и се извеждат въз основа на правилно приложени относими материалноправни норми. В хипотезата на чл. 98, ал. 2 АПК и чл. 145, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 97, ал. 2 АПК на обжалване пред съда подлежат само тези актове на по-горестоящия административен орган, с които оспореният пред тях акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество. По изложените съображения, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение