Определение № 5230 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е частна жалба на „Миро Сорелле“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител – адв. Георгиева, против Определение № 2778 от 24.03.2025 г., постановено по адм.дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Миро Сорелле“ ЕООД против Определение № 1078/06.02.2025 г., постановено по адм.дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че същото прегражда производството по делото, поради което подлежи на инстанционен контрол. Позовава се на практика на ВАС, като посочва, че в този смисъл са определения по адм. дело № 11199/2024 г. и адм. дело № 531/2024 г. Препис от частната жалба не е връчена на ответната страна на основание чл. 213а, ал. 7, изр. второ от АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по реда на чл. 147, ал.3 във вр. с чл. 144 ал. 2 от ДОПК и било образувано по жалба на „Миро Сорелле“ ЕООД против Решение № 1/08.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001623005834-091-001/18.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. С Определение № 1078/06.02.2025 г., постановено по адм.дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД против Решение № 1/08.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. За да постанови обжалваното Определение № 2778 от 24.03.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 88, ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, установяваща едноинстанционният контрол на съдебните актове от рода на процесния – такъв по чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Административен съд – Пловдив е счел, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 147, ал. 3 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 88, ал. 3 от АПК. При тези съображения е обосновал извод, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от АПК /нова бр. 15/19.02.2021 г./, приложима предвид § 2 от ДР на ДОПК, предвижда касационната жалба или протест да се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основание чл. 215, т. 4 от АПК, а именно когато са подадени против първоинстанционен съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Оспорването на тази категория актове е уредно в чл. 213а, ал. 7 от ДОПК. Посочените разпоредби са съответно приложими и по отношение на частните жалби против определенията и разпорежданията на съда – чл. 231 и чл. 236 от АПК. Правомощието на Директора на ТД на НАП да остави без разглеждане предявената пред него жалба против РА, когато тя е просрочена, произтича от нормата на чл. 147, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл. 147, ал. 3 от ДОПК, решението по ал.1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган, като съдът се произнася с определение в 30 дневен срок. Разпоредбата на чл.147, ал.3 от ДОПК не посочва, дали актът на съда подлежи на касационен контрол, поради което и приложими субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК в тези случаи са правилата на чл. 229 и сл. от АПК. Нормата на чл. 229, ал. 1 от АПК дефинира две категории определения, подлежащи на касационен контрол – преграждащите по нататъшното развитие на производство, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 /т. 1/ и изрично посочените в закона /т. 2/. Определението на съда, с което се произнася по законосъобразността на решение по чл. 147, ал. 1 от ДОПК за оставяне на жалба без разглеждане, постановено при обжалването по административен ред, не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Аргумент за това е и уредбата, съдържаща се в аналогичното производство по чл. 88 от АПК, съгласно ал. 3 на която правна норма изрично са изключени от кръга на касационния контрол определенията на съда в тази хипотеза, в която насока са и съображенията на първата съдебна инстанция. Липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 АПК за надлежното упражняване на правото на частна жалба правилно е релевирана от състава на Административен съд – Пловдив и решаващият му извод, че същата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, е напълно съответен на приложимия закон. Оплакванията в частната жалба, предмет на разглеждане от настоящия състав на ВАС, за противното са изцяло неоснователни. Неоснователно се твърди, че с обжалваното определение се прегражда производството по делото, защото с Определение № 1078/06.02.2025 г., постановено по адм.дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът се е произнесъл по същество, като е отхвърлил жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД против Решение № 1/08.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, а не е прекратил производството по делото, така както са фактите по цитираната практика на ВАС. Определението, постановено в хипотеза на чл.147, ал.3 от ДОПК на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. чл.88, ал.3 от АПК изрично е изключено от касационен контрол. След като е стигнал до краен извод, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно определение което не страда от пороците твърдяни в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,