Решение № 5408 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. И. срещу Решение № 6004/16.10.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 2446/2023 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № САГ23-РА-30-74/01.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща премахването на строеж „Метална конструкция (навес) над паркоместа“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1376.1318, УПИ IХ – 1318, кв. 2, [адрес] по действащия регулационен план на гр. София, като незаконен – изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Ответникът – главен архитект на Столична община, е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съответно на материалния закон е изчерпващото предмета на спора разрешение на съда относно конкуренцията между двете относими към случая квалификации на разпоредения за премахване обект – строеж или преместваем обект (т. 38 и т. 80 на § 5 ДРЗУТ).

а. За да бъде определен като преместваем, обектът трябва да притежава някое от предназначенията по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Въпросната конструкция не изпълнява нито една от предвидените в разпоредбите функции, а в действителност представлява навес над паркоместа, т.е. обслужва оформянето на гаражни пространства за частни нужди. Предназначението на обекта е кумулативна материалноправна предпоставка, обуславяща заключението за принадлежността му към съответния вид. Отсъствието й е достатъчно основание навесът да бъде изключен от категорията на преместваемите обекти по смисъла на ЗУТ.

б. Конструкцията не отговаря и на друго самостоятелно условие, значимо за нейния характер - да може след отделянето й да бъде премествана в пространството, без да губи индивидуализацията си и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

Според констатациите на съдебно-техническата експертиза (потвърждаващи установяванията на администрацията) металната конструкция е от П-образни профили с покрив от термопанели и е захваната с анкерни болтове за тераса на жилищна сграда, като заеманата площ от навеса съответства на площта на две паркоместа.

Навесът е механичен сбор от отделни елементи, чрез чиято свързаност е изграден обект с отбелязаната функция, без обаче конструкцията като цяло, както и съставните й части, да придават на обекта специфичност в това му битие. Той би могъл да бъде реализиран на друго място и с различно конкретно предназначение, което пък е несъвместимо с понятието за преместваем обект. Затова с демонтажа на елементите му, освен накърняването на неговата цялост, той би загубил и възможността да бъде отграничен от други подобни обекти и възприет като изпълняващ целта, за която е създаден, в противоречие с изискването за категоризирането му по т. 80 на § 5 ДРЗУТ.

2. Независимо от критерия, обвързващ вида на обекта с начина на свързването му със земята или друг обект, навесите, както и гаражите, са строежи от допълващото застрояване по своето предназначение. Този въпрос е последователно изследван в практиката на Върховния административен съд, а отговорът му дава яснота за основанието, обосноваващо включването на металната конструкция в обхвата на строежите съобразно дефиниращата разпоредба на § 5, т. 38 ДРЗУТ.

3. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ, допускащ направата на градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен без издаване на разрешение за строеж.

Противно на позицията в жалбата, височината на обекта би била релевантна, само ако той е от рода на описаните в разпоредбата елементи. Доколкото ЗУТ не съдържа дефиниция на понятията „градински и паркови елементи“, тяхното съдържание следва да се извежда от общоупотребимия български език – арг. чл. 9, ал. 1 ЗНА, а основавайки се на него, навесът над паркоместа несъмнено не е нито градински, нито парков елемент, и този извод едва ли се нуждае от допълнително мотивиране.

4. При качеството на навеса на „строеж“ и след като той не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за изграждането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. Липсата му характеризира строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а извършването му далеч след пределния срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. (тази констатация не е спорна) дисквалифицира евентуалната търпимост като юридически факт, който би препятствал неговото премахване.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявените своевременно разноски за настоящата инстанция в полза на ответника по касация – чл. 143, ал. 3 АПК.

Дължимото на общината юрисконсултско възнаграждение ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата. Превалутирана и определена незначително над минимума, подлежащата на присъждане сума е 55 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение