Определение № 12 от 21.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2/2014 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. По внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.Пазарджик против подс. Карамфил Х. Х. от [населено място] дол, обл. Смолян, понастоящем в Затвора – [населено място], с обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, било образувано НОХД № 2358 / 2013 год. по описа на Районен съд – гр.Пазарджик. С разпореждане от 19. 12. 2013 год., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и постановил последното да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, считайки за такъв Районен съд – гр.Смолян. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Като такъв е посочен Районен съд – гр.Смолян със съображение, че разглеждане на делото от Районен съд – гр.Пазарджик ще създаде затруднения за свидетелите и съда при изясняването му от фактическа страна. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира искането с което е сезиран, за принципно основателно. Делото е било образувано в Районен съд – гр.Пазарджик, който се явява компетентен по правилата за местната подсъдност. Последната е съобразена с принципа на непосредственост, като следва обаче да се отчитат и изискванията за бързина и ефективност на производството, както и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Именно и поради това, законодателят е предвидил възможност за промяна на местната подсъдност, при наличие на някоя от хипотезите предвидени в разпоредбата на чл. 43 от НПК. Конкретният случай попада в първата от тях – видно от данните по обвинителния акт, само един от свидетелите живее в населено място в обл. Пазарджик, докато останалите лица по списъка за призоваване, живеят на територията на различни населени места, а подсъдимият се намира в Затвора-гр. Пловдив за изпълнение на наложено му с влязла в сила присъда, наказание „лишаване от свобода”. При това положение, а и с оглед снижаване на разходите и деловодните затруднения /както бе посочено и по-горе/ следва да се приеме, че е реализирано законовото изискване визирано в т. 1 на чл. 43 от НПК и делото следва да бъде пренесено за разглеждане в друг, еднакъв по степен съд. Подходящ в настоящия случай се явява Районен съд – гр.Димитровград. В [населено място] живеят пострадалата, част от свидетелите и експерта, а и като населено място е по-удобен за конвоиране на задържания подсъдим от [населено място]. Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение