Решение № 233 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2015 г.

Решение № 233 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ПЕРИ България" ЕООД, гр. София срещу решение № 189/12.01.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 1543/2014 г., в частта в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ-01-07-57/18.10.2013 г., потвърден с решение № СО-РД-22.01.15/21.12.2013 г. на Кмета на Столична община. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът неправилно не е зачел силата на присъдено нещо на решението по адм. д. № 8851/2011 г. на Административен съд София град, с което е отменен Акт № 22-07-00/0116/16.06.2011 г. за установяване на задължения по декларация, с който било установено данъчно задължение за 2011 г. Твърди, че дружеството няма остатъчни задължения за плащане на данък върху недвижим имот и лихви за 2011 г. и 2012 г., тъй като за тези периоди плащанията били извършени преди атакувания ревизионен акт да бъде потвърден с решение на кмета на Столична община. Ответникът, Кметът на Столична община, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу акт по чл. 208 АПК. По същество е неоснователна. Производството па адм. д. № 1543/2014 г. по описа на Административен съд София град е образувано по жалба на "ПЕРИ България" ЕООД, гр. София срещу Ревизионен акт № МДТ-01-07-57/18.10.2013 г., потвърден с решение № СО-РД-22.01.15/21.12.2013 г. на Кмета на Столична община. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. С решение № 189/12.01.2015 г. по адм. д. № 1543/2014 г. Административен съд София град е отменил РА № МДТ-01-07-57/18.10.2013 г., издаден от общинската данъчна администрация към СО, потвърден с решение № СО-РД-22.01.15/21.12.2013 г. на кмета на СО, в частта му относно определеното задължение за данък върху процесните два недвижими имота за 2011 г. за сумата над 3271,27 лв. и за данък върху същите за 2012 г. за сумата над 3271,27 лв., ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на дружеството - касатор в настоящото производство "Пери България" ЕООД в останалата обжалвана част. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, а по същество правилно в обжалваната част. Извършената от съда проверка на ревизионния акт е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на ревизираното лице, изяснени са релевантните факти и обстоятелствата по спора. Пред касационната инстанция дружеството релевира две основни възражения: Първото касае силата на присъдено нещо на решението по адм. д. № 8851/2011 г. на Административен съд София град, с което е отменен Акт № 22-07-00/0116/16.06.2011 г. за установяване на задължения по декларация, с който било установено данъчно задължение за 2011 г. Според касатора, обжалваното решение по адм. д. № 1543/2014 г. следва да се отмени като неправилно, тъй като не съобразява силата на присъдено нещо на решението по адм. д. № 8851/2011 г. на Административен съд София град. Касационната инстанция приема това възражение за неоснователно: За разлика от настоящото съдебно производство с предмет ревизионен акт, соченото от дружеството - касатор такова касае АУЗД № 22-07-00/0116/16.06.2011 г., издаден от общинската данъчна администрация към СО, потвърден с решение № МДТ-2600-125/22.08.2011 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ"- СО. Касае се за два различни индивидуални административни акта, издадени в резултат от различни административни процедури. Акт за установяване на задължения по декларация се издава по реда на чл. 107 ДОПК по повод подадена от задълженото лице декларация, като размерът на дължимия данък се изчислява от компетентния орган по подадени от последното данни, докато ревизионен акт се издава на основание чл. 108 ДОПК след провеждането на регламентирано в ДОПК ревизионно производство, в хода на което ревизиращите органи извършват контролни действия по отношение на обстоятелствата, обуславящи възникването и определянето на данъчните задължения. Основният юридически елемент, обуславящ необосноваността на твърденията за наличие на касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, е нормативната позволеност за извършване на ревизионно производство дори при издаден акт за установяване на задължения по декларация за същия релевантен период и въпреки наличието му. Следващото възражение е във връзка с твърдението, че дружеството няма остатъчни задължения за плащане на данък върху недвижим имот и лихви за 2011 г. и 2012 г., тъй като за тези периоди плащанията били извършени преди атакувания ревизионен акт да бъде потвърден с решение на Кмета на Столична община. В тази насока, правилни са изводите на АССГ, че на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4 ЗМДТ съдът решава делото по същество като определя размера на данъчните задължения. Плащането на суми по тях следва да се вземе предвид в производството по принудително изпълнение или при издаване на акт за прихващане/възстановяване на недължимо платени суми, но не и в производството по ревизия, приключило с ревизионен акт, който установява размера на задълженията. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 300 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховен административен съд