Определение № 383 от 06.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2428/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Р. М. в качеството му на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат И. М. против определение № 839 от 20.03.2013 г. по ч. т. д. № 337/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от адвокат И. М. като пълномощник на [фирма] частна жалба против определение № 164 от 29.01.2013 г. по т. д. № 1025/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 374 ГПК са допуснати приложените по делото писмени доказателства и е насрочено делото за открито заседание, като недопустима и е прекратено образуваното ч. т. д. № 337/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба заявява становище за оставянето й без разглеждане като недопустима. ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, Пловдивски апелативен съд е приел, че първоинстанционното определение не прегражда разглеждането на делото, не е предвидено и изрично в ГПК обжалване на същото, поради което частната жалба е приета за недопустима, оставена е без разглеждане и е прекратено производството по делото. Настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд определение е правилно. В ГПК законодателят изрично е предвидил кои определения подлежат на обжалване. Принципът залегнал в закона е обжалваемост на определенията, с които се прегражда развитието на делото и на тези, за които изрично е предвидено обжалване. Тези, които не подлежат на самостоятелно обжалване /така наречените определения по администриране на делото/, подлежат на контрол при обжалване на решението. Т. е. поради изричната лимитативност в закона на подлежащите на обжалване определения, следва безспорната необжалваемост на определенията за допускане на доказателства и насрочване на делото в открито заседание. Воден от горното, ВКС-І т. о.