Определение № 4212 от 19.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8802/29.04.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител ст. инсп. С. А., против определение № 1706 от 01.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 279/2026 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на КОНПИ вх. № 17506/27.06.2025 г. /ПК от 26.06.2025 г./ срещу определение № 1404 от 28.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1786/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, в която е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по посоченото дело решение № 388 от 02.04.2025 г., в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на адв. Н. М. и за държавна такса. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещните страни – В. И. М. и Л. Г. С.-М., не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е констатирано, че производството по в. гр. д. № 1786/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на КОНПИ срещу решение № 260007 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 948/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу В. И. М. и Л. Г. С.-М. искове по чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 221 517,34 лв. Така постановеният съдебен акт е бил потвърден с решение № 338 от 02.04.2025 г. по в. гр. д. № 1786/2024 г. по описа на САС, като ищецът е осъден да заплати, както следва: на адв. Н. М. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 13 000 лв. и по сметка на съда държавна такса в размер на 4666,82 лв. Въззивният съд е бил сезиран от ищеца с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение с определение № 1404 от 28.05.2025 г. Прието е, че частната жалба на КОНПИ вх. № 17506/27.06.2025 г. срещу последното определение е просрочена, по съображения, че едноседмичният срок за обжалване в разглеждания случай е изтекъл на 16.06.2025 г. /присъствен ден/, а частната жалба е подадена по пощата на 26.06.2025 г. Разгледана по същество частната жалба на КОНПИ е основателна. Определението е неправилно. Настоящият състав напълно споделя виждането на предходния състав на ВКС, че срокът за обжалване на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК е общият едноседмичен срок съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК. Както и изложените в обжалваното определение мотиви, че нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК се предвижда изрична обжалваемост на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол, само ако това е предвидено в закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, а препращането към реда за обжалване на решенията /респ. определенията/ указва функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК и свързва обжалваемостта на тези определения с обжалваемостта на основния съдебен акт – решение или определение /ако решението/определението не подлежи на обжалване, няма да подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК/. Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 – чл. 279 ГПК, относно срока за подаване на частната жалба, съдържанието на същата и приложенията към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването й и т.н. В случая обаче, Софийски апелативен съд в определението по чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е указал, че определението му в частта, с която е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното по делото въззивно решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването и именно така е съобщено на страната. По аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК жалбата на КОНПИ, подадена на 26.06.2025 г., съгласно пощенското клеймо, не е просрочена, предвид, че определението е връчено на Комисията на 09.06.2025 г. – срокът за обжалване на определението изтича на 09.07.2025 г. /присъствен ден/. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на КОНПИ вх. № 17506/27.06.2025 г., следва да се отмени и делото да се върне на състава за разглеждане на жалбата по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение