Определение № 1301 от 12.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 569/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№12088/04.10.23г. на „Тилд“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. К. Д., с която е поискано съдът да допълни определение №333/10.05.2023г., като му присъди направените от него разноски за производството пред ВКС, представляващи платен адвокатски хонорар. Препис от молбата е връчен на насрещните по нея страни „Еко ферма Д.“ЕООД и Н. М. А.. Първият от тях я е оспорил като недопустима, тъй като е подадена след изтичането на законоустановения срок. Вторият е възразил срещу основателността й. Направени са евентуални възражения за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима.Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК преклузивният срок, в който може да бъде поискано изменение или допълване на решението в частта за разноските, е срокът за обжалване в случаите на обжалваемост на съдебния акт или едномесечен– при необжалваемите такива. В първия случай срокът тече от датата на получаване на съобщението/връчването на препис от акта, а във втория – от постановяването му. В конкретния случай се иска допълване на определението, с което касационните жалби са оставени без разглеждане, което е обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. Тъй като съобщение за определението не е изпращано на „Тилд“ООД и не му е връчвано такова, срок за него не е започнал да тече, поради което подаването на молбата по чл.248 ГПК не се явява просрочено. Разгледана по същество, молбата е основателна. Видно от данните по делото, производството пред Върховен касационен съд е било образувано по касационна жалба на Н. М. А. и „Еко ферма Д.“ЕООД срещу решение №326/17.10.2022г. по в.гр.д.№140/22г. на ОС Перник. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от „Тилд“ЕООД, депозиран чрез упълномощения от дружеството адвокат К. Д., като със същия е поискано с произнасянето си съдът да му присъди направените за изготвянето на отговора разноски, представляващи заплатено на процесуалния му представител възнаграждение. Към отговора са приложени списък на разноските, пълномощно, договор за правна защита и съдействие и допълнително споразумение към него, както и преводно нареждане, от които се установява,че за услугите по процесуално представителство на дружеството пред ВКС /с подаване на отговори на касационните жалби/ е уговорена и платена като възнаграждение за адвоката сумата 4200 лв. с ДДС. При постановяването на определение №333/10.05.2023г.,с което касационните жалби са оставени без разглеждане, съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на „Тилд“ЕООД за разноски. Този процесуален пропуск подлежи на отстраняване с настоящото определение по реда на чл.248 ГПК.Налице са предвидените в закона предпоставки за уважаване на искането, доколкото изходът пред настоящия състав е в полза на молителя и са налице данни за реално понесени от него разноски, видно от посоченото по-горе. Неоснователно е възражението на Н. А. за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.88/04.11.2022г./ минималният размер за отговор само на една касационна жалба възлиза на 3167 лв., а в случая са подадени отговори и на двете касационни жалби, за които е уговорено и изплатено възнаграждение в общ размер от 4200 лв. Поради това възражението следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение