Определение № 267 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1871/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 15239/24.11.2023 г. на Ц. Т. Ц., чрез процесуален представител адв. И. Н., с искане за допълване на определение № 1125/23.11.2023 г. по т.д. № 1871/2023 г. на ВКС, като му се присъди адвокатско възнаграждение за подаването на отговор на касационната жалба на Е. С. Н. против решение № 591/04.05.2023 г. по гр.д. №410/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. Ответната страна - Е. Н. - не депозира становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1871/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Е. С. Н. против решение № 591/04.05.2023 г. по гр.д. №410/2023 Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 3833/18.11.2022 г. по гр.д.№ 14271/2021 г. на Районен съд - Пловдив. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора против Ц. Т. Ц. иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищцата към ответника, на основание запис на заповед от 23.08.2017 г., за сумата от 12 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Настоящият състав, с определение № 1125/23.11.2023 г. по т.д. № 1871/2023 г. на ВКС, е оставил без разглеждане касационната жалба, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Определението е влязло в законна сила. Молбата е основателна. Молителят, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на сторени разноски - платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Към отговора е представен, заверен за вярност с квалифициран електронен подпис, екземпляр на договор за правна защита и съдействие № 634/04.10.2023 г., в който е записано, че за осъщественото от адв. Н. процесуално представителство пред ВКС е договорено и заплатено в брой от касатора възнаграждение, в размер на 1500 лева. В тази хипотеза договорът има характер на разписка и удостоверява действителното заплащане на сумата - т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар не е сторено в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78 ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК, за допълване на определението по настоящото дело, следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение