Определение № 46 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 33/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. З, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. И. против определение на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д. №664/2009 година, с което е потвърден отказ на нотариус за признаване правото на собственост на жалбоподателката върху недвижим имот. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е насочена против определение на съд, което подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274, ал. З, т.2 от ГПК. Към частната жалба е приложено допълнение, съдържащо изложение на касационни основания, като жалбоподателката твърди, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т. З от ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на Врачански окръжен съд, доколкото с него съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Не се сочи кой е съществения материалноправен въпрос, но приложеното определение на ВКС като съдебна практика, с която противоречи обжалваното определение, касае възможността да се придобиват земеделски земи по давност и необходимостта владението на молителя в охранителното производство да бъде установено по несъмнен начин. За да потвърди отказа на нотариуса, Врачански окръжен съд е приел, че молителката не е установила промяна в основанието на своите фактически действия върху земеделската земя /държането/ спрямо останалите двама съсобственици на имота, като не е представила доказателства за достигането на тази промяна до тях. Постановеното от Врачански окръжен съд определение не противоречи на представеното по делото като съдебна практика определение на №200 от 08.05.2009 година по ч.гр.д. № 154/2009 година на II гр.отд. на ВКС, напротив. С представеното определение на ВКС е прието, че презумпцията на чл.69 от ЗС е разколебана тогава, когато са налице данни, че имотът не се владее като свой. По този въпрос, както и по въпросът, че промяната в намерението да се свои имота следва да бъде доведено до знанието на останалите съсобственици, когато е упражнявано от един от съсобствениците, за да се приеме че е налице владение върху цялата вещ, е налице богата и непротиворечива практика на ВС и ВКС, като доводите в тази насока, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото като касационни основания по чл.280, ал.1, т. З от ГПК, са неоснователни. Липсва и противоречие с възприетото от ВКС в представеното определение, поради което не са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. З от ГПК - сочени от жалбоподателя, за допускане до касационно обжалване на определението на Врачански окръжен съд. Предвид изложеното, състав на Второ отделение на гражданска колегия на ВКС