Решение № 727 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2008 г.

Решение № 727 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 281, т. З ГПК. З. И. И. и Д. И. К. са подали касационна жалба срещу решение № 51 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 733 от 2007 г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта за квотите при които е допусната делба на дворното място в с. &., Новозагорска община, ведно с построените върху него сгради и подобрения . В жалбата подържат неправилност и необоснованост на решението. Касационна жалба е подадена и от И. И. К. срещу решението на СОС в частта, с която е допусната делба на изградената стопанска сграда, състояща се от две части и заснета в кадастъра като две сгради в дворното място, находящо се в гр. С.. В тази част той намира, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Ответницата Р. Д. К. не е взела становище по жалбите. С определение № 3/2008 г. от 22.07.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. Върховния касационен съд . Четвърто отделение е допуснал касационна проверка на решението по подадените две жалби защото е намерил, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материално правните въпроси за придобиването на имот по давност от съсобственик и за дела на преживелия съпруг от наследственото имущество на покойния съпруг. Върховният касационен съд, състав на Първо го. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Решението е валидно, допустимо, но неправилно. По касационната жалба на З. И. И. и Д. И. К. В исковата молба -касаторите -ищци подържат, че са наследници на И. И. К., който е техен баща и е починал на 28.11.1999 г. оставяйки наследници тях двамата низходящи, брат им И. И. К. и майка им Р. Д. К./ у-ние за наследници № от 18.11.2005 г./. В наследственото имущество се намира имот - дворно място с площ от 4 220 кв. м. съставляващо им. пл. № 528 от кв.60 по плана на с. &., община &., а понастоящем УПИ I-528 от кв.60, ведно с изградените жилищна, стопанска /лятна кухня/ сграда и две стопански сгради, които са долепени. За този имот представят издаден на името на наследодателя констативен нотариален акт за наследство и давност № 1* т.05, per. № 2* н. д. № 1* от 10.08.1999 г. От обяснителната записка за заснемане на сградите в това дворно място се установява, че жилищната сграда е построена през 1998 г., а лятната кухня през 1976 г. При тези данни съдилища са направили извода, че след като имота е придобит по наследство и давност, а давността е изтекла през време на брака на наследодателя с ответницата Р. Д. К., то този имот е придобит в режим на семейна имуществена общност и съобразно това разбиране са посочени и размерите на съсобствените дялове. Този извод обаче е необоснован и неправилен. Той не е съобразен и с постоянната практика на ВКС касаеща придобиване на дял от съсобствен имот по давност. Не са били съобразени представените "тайно завещание", изходящо от бащата на покойния наследодател К издаденият н.а. № 95, т.02, н. д. № 557 от 1975 г. на името на Д. И. М. - майка на И. К., у-ние за наследници на Д. И. М. починала на 19.12.1975 г. /у-ние за наследници № от 15.02.2008 г. /. В противоречие с константна практика на ВКС е прието, че констативният нотариален акт има конститутивно значение относно правото на собственост, придобита на посоченото в акта оригинерно основание. С посоченият нотариален акт се обективира съществуващо вещно право и това е правото на собственост, придобито от И. К. по наследство, тъй като към датата на смъртта на неговата майка, този имот вече се е намирал в нейното имущество за което свидетелства и издаденият на нейно име нотариален акт, установяващ първично придобиване на имота. Този имот е придобит от него по наследство от майка му и следователно не представлява имот придобит в СИО защото тя е присъединила към своето владение това на съпруга си - чл. 82 ЗС. Квотите на страните от този имот са по % идеална част съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно в тази част решението е неправилно и следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора в посочения смисъл. Решението в частта за квотите от изградените в имота сгради - жилищна и лятна кухня е правилно защото няма спор, че са били построени през време на брака на съпрузите, върху място, собственост на единия от тях и следователно са били придобити в имуществена общност, като е опроверган принципа на чл. 92 ЗС . Основателна е жалбата и на И. И. К.. По делото е установено от представените писмени и гласни доказателства, че приживе на родителите си и с тяхно съгласие И. К. е изградил в техния имот две взаимно свързани сгради, които е експлоатирал като търговски обект. Акт № 7 от 30.03.1995 г. за узаконяване на обекта е издаден на името на И. К. Разпитани свидетелите са категорични, че фактическата власт върху тях е осъществявана само от И. И. К., който ги е считал за свои, тъй като ги е изградил и експлоатирал в продължение на повече от десет години. Следователно осъществен е фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС от страна на И. К., който е придобил имота на оригинерно основание . Решението в тази част е неправилно. То противоречи на трайната съдебна практика по възникването на правото на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС . Иска за делба по отношение на посочените две сгради следва да се отхвърли. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.