Определение № 33 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 137/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. В. М.-Д. против определение №270158 от 10.6.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 11215 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение от 6.8.2020 г. по гр. д. № 39279 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 83 състав, в частта за прекратяване на производството по делото по предявените с насрещна искова молба искове да бъде призната за собственик на апартамент № 129 в [населено място],[жк], [жилищен адрес], за възлагане за ползване на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК [рег.номер на МПС] и постановяване съвместен принос и равни права по отношение придобити през време на брака недвижими имоти и лекия автомобил. Частният жалбоподател счита определението за незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на насрещните искове по същество. Н. Г. Д. застъпва становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Д. срещу З. В. М.-Д. за прекратяване на брака на основание чл.49 от СК. В отговора на исковата молба ответницата е поискала прекратяване на брака по вина на ищеца, излагайки негови брачни провинения, присъждане на собствеността върху апартамента, закупен по време на брака и определяне на съвместен принос при равни квоти по отношение на останалите имоти. С определение, постановено в публичното заседание, проведено на 13.11.2018 г., Софийският районен съд е оставил без уважение искането на ответницата подаденият отговор да се счита за насрещна искова молба. Софийският градски съд е потвърдил това определение на първоинстанционния съд, приемайки го за отказ да се разгледат съвместно насрещните искове. Върховният касационен съд с определение № 535 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4206 по описа за 2019 г. е допуснал до касационно обжалване и е отменил въззивното и първоинстанционното определение в частта, с която не е приет за съвместно разглеждане насрещният иск за развод по вина на Н. Г. Д.. След връщане на делото на първоинстанционния съд ответницата е подала на 25.02.2020 г. нова молба, озаглавена „насрещен иск“, с която е поискала освен развод по вина на ищеца, да бъде признато правото и на собственост върху апартамента, да и бъде предоставено ползването на лекия автомобил и да бъде признат съвместен принос при равни квоти на останалите недвижими имоти. Софийският районен съд е приел, че исканията за разрешаване на имуществени отношения между страните са недопустими, цитирайки чл.322 от ГПК, поради което с определение № 170744 от 6.8.2020 г. е върнал насрещната искова молба в тези части и е прекратил производството. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение по съображения, че исканията в молбата от 25.02.2020 г. са преклудирани, тъй като не са направени в срока за отговор на исковата молба, а и насрещните искове не подлежат на съединяване с брачните искове в това производство. Във връзка с мотивите на въззивния съд от значение за изхода на спора е формулираният от касатора в края на изложението на основанията за касационно обжалване въпрос дали съдът в този случай не следва да упражни правото си да отдели предявения насрещен иск, а не да прекратява производството. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 459 от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 367/2012 г. на IV ГО на ВКС. В това определение е посочено, че при липса на предпоставките за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения/чл.211, ал.1 от ГПК/ съдът трябва да отдели насрещния иск и да го изпрати по подсъдност на компетентния съд, а не направо да го върне. Този извод следва от изричната процесуална норма на чл.211, ал.2 от ГПК, която препраща към правилата за предявяване на първоначалния иск и е предназначена да предотврати тежките последици за страната от връщането на насрещната искова молба, без да и бъдат дадени указания да отстрани нейните нередовности. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос и да бъде отменено заедно с първоинстанционното определение поради противоречие с процесуалния закон. Делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд, който трябва да отдели насрещните искове от исковете, предявени в брачното производство, да ги остави без движение за отстраняване на техните недостатъци и след това или да ги върне, или да ги изпрати на компетентния съд. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение