Определение № 3338 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 916/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Монек - България“ АД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат И. Д., срещу определение № 342 от 26.08.2025 г. по в.гр.д. № 82/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с искане за изменение на решение № 100 от 10.07.2025 г. по същото дело в частта му за разноските с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. С подадената жалба определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК се оспорва като неправилно. Поддържа се, че в заявление от 11.06.2025 г. страната своевременно е направила възражение за прекомерност, поддържано и в заявление от 25.06.2025 г. Според жалбоподателя присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема от извършените от пълномощника ѝ процесуални действия. Сочи, че разпоредбите на Наредбата на размерите на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, а служат само като ориентир. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. А. Д.-Д., [населено място], чрез адвокат Д. Д., с който оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе предвид материалите по делото, намира обжалваното определение за правилно, поради следните съображения: Съдебното производство е образувано по предявени от В. А. Д.-Д. кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, уважени с решението на Районен съд – Кърджали, потвърдено с въззивното решение по в.гр.д. № 82/2025 г. на Окръжен съд – Кърджали. В мотивите му съдът се е произнесъл и по размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като при съобразяване на актуалната практика на СЕС е приел, че претендираното възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, и че е налице баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че в случая се касае за дело със средна степен на фактическа и правна сложност, с предявени и разгледани три обективно съединени иска, като пълномощникът на въззиваемата е осъществил в пълен обем необходимото процесуалното представителство и защита на интересите ѝ. В обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК по молба на жалбоподателя с искане за произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е посочил, че е присъдил в полза на въззиваемата страна дължимите разноски при липса на своевременно въведено възражение за прекомерност, като поддържа изложените в решението съображения. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Действително се установява, че страната своевременно е въвела възражение за прекомерност в посочените от нея документи, депозирани съответно на 10.06.2025 г. и 24.06.2025 г., но в конкретния случай не е налице основание за намаляване на претендираните разноски. Предмет на делото са три обективно кумулативно съединени иска, като същото не се отличава с конкретна фактическа и правна сложност. Видно от преписката адвокатът на въззиваемата е предприел всички необходими действия по защита на интересите ѝ – депозиране на отговори на подадените от насрещната страна въззивна жалба и частна жалба, лично явяване и осъществяване на процесуално представителство в проведените по делото открити съдебни заседания, както и депозиране на писмена защита. Процесуалният представител своевременно се е запознавал с документите, постъпили от насрещната страна, като не е станал причина за отлагане на съдебните заседания. Твърдението на жалбоподателя, че въззивното решение е резултат от уважаването на направените от пълномощника на въззиваемата доказателствения искания, може да се тълкува като признак за качеството и навременността на правната помощ, предоставена от адвокат Д.. Въз основа на установеното, като взе предвид и заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, настоящият състав споделя крайния извод на съда за присъждането на заплатения адвокатски хонорар в пълния претендиран размер. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение