Решение № 875 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А. чрез процесуален представител, срещу решение № 26378 от 04.08.2025 г., постановено по административно дело № 6178/2025 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 3059/10.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че в случая не са налице предпоставките по чл. 8 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ), тъй като в хода на цялото производство жалбодателят не твърди наличие на която и да е от посочените в текста предпоставки. Същият заявява, че Република България е сигурна и спокойно страна и това обуславя желанието му да получи статут на бежанец. В хода на административното е установено, че същият е напуснал страната, чийто гражданин е поради икономически причини, но семейството му – съпругата и децата му продължават да живеят там, като по негови твърдения не е имал проблеми, основани на етническа принадлежност и изповядваната от него религия, не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. При така установените факти не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при спазването им. Решението е обосновано. Съдът е събрал необходимите доказателства и е базирал правните си изводи въз основа на тях, като последните са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение