Определение № 982 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. С разпореждане № 5011 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Пловдивския районен съд е върната молба вх. № 199571 от 09.12.2022 г. на И. Р. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 412 от 09.02.2022 г. по същото дело, с което е допусната делба на дворно място и жилищна сграда в [населено място], [община], между съсобственици и при квоти: 2/4 ид.ч. за И. Р. И. и по 1/4 ид.част за Р. И. И. и Б. И. И.. Съдът е приел, че молителят не е изпълнил в срок дадените му указания да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. и да впише молбата за отмяна. Вместо това той е подал частна жалба срещу разпореждането за оставяне на молбата без движение, но това разпореждане не подлежи на обжалване. Частна жалба срещу разпореждането за връщане на молбата за отмяна е подадена от И. Р. И.. Жалбоподателят поддържа, че указанието за внасяне на държавна такса е било правилно, но не и второто указание за вписване на молбата за отмяна. На вписване съгласно чл.112, б.“к“ ЗС подлежат молбите за отмяна на влезли в сила решения, с които се прехвърля правото на собственост, т.е. на решения, които са окончателни. Решението, чиято отмяна се иска, не е окончателно. С това решение делбата се допуска, но не се извършва. При съдебната делба решението подлежи на вписване само ако тя е завършва с възлагане на процесния имот. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на първата инстанция за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение – т.12 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е получил съобщение от съда какви действия следва да извърши, за да отстрани недостатъците на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Той не е извършил тези действия в указания срок – нито е внесъл дължимата държавна такса, нито е вписал молбата за отмяна. При това положение правилно първоинстанционният съд е върнал тази молба. Неправилно е виждането на жалбоподателя, че молбата за отмяна на решението по допускане на делбата не подлежи на вписване. Съгласно чл.112, бл.“к“ ЗС на вписване подлежат молби за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване. Съгласно чл.114, б.“в“ ЗС на вписване подлежат исковите молби за постановяване на други решения по чл.112, б.“з“ ЗС, а съгласно чл.112, б.“з“ на вписване подлежат влезлите в законна сила решения, които заместват актовете по б.“а“, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви. Съгласно чл.112, б.“а“ ЗС подлежат на вписване актове, с които се признават права върху недвижими имоти. От тази уредба следва, че се вписват както исковите молби за признаване право на собственост /делба/ върху недвижими имоти и съдебните решения по тези искове – чл.114, б.“в“, вр. чл.112, б.“а“ и б.“з“, така и молбите за отмяна по чл.303 и сл.ГПК на тези решения чл.112,б.“к“ ЗС. Неизпълнението на указанието за вписване на молбата за отмяна е основание за администриращия съд да я върне, съгласно т.2 на цитираното по-горе тълкувателно решение. Но дори да се приеме, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата да не подлежи на вписване, то молителят не е изпълнил другото указание на съда – да внесе държавна такса по молбата, което е достатъчно за нейното връщане. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,