Решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г.

Решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 69 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 62/09 г. Окръжен съд гр. Я. е потвърдил решение № 929 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 749/08 г. на Районен съд гр. Я., с което И. С. П. и С. А. П. са осъдени да предадат на Ж. С. С. владението на апартамент № 9 със застроена площ 56 кв. м. находящ се в гр. Я., к-с "Х" бл. 12 вх. "а" ет. 3, заедно с избено помещение № 36 и 1.082 % ид. ч. от общите части на сградата. Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от И. П. Ответникът по касация Ж. С. оспорва жалбата. Ответникът по касация С. П. не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че наследодателят на ищеца продал процесния апартамент на В. П. срещу задължение за гледане и издръжка, а В. и П. П. продали апартамента на ответниците. С влязло в сила решение Окръжен съд гр. Я. унищожил на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД пълномощното с което наследодателя упълномощил адвокат да го представлява пред нотариус за продажба на процесния имот, както и договора за продажба. Въззивният съд приел че унищожаването има обратна сила и правата на третите лица отпадат, тъй като отпадат правата на продавача, затова ответниците владеят без правно основание. Те не били добросъвестни приобретатели, тъй като вписването на исковата молба има значение само за даване на гласност на спора. Възражението за придобиване по давност не можело да бъде разгледано, тъй като не е било заявено с отговора по чл. 131 ГПК. Пред въззивния съд това ново защитно средство не можело да бъде прието, тъй като ТР № 1 от 04.01.2001 г. касае нормите на отменения ГПК. В касационната жалба се твърди че влязлото в сила решение за унищожаване на договора било неотносимо към правата на касатора, тъй като не бил страна по делото, а и придобил имота преди вписване на исковата молба срещу праводателите му. Бил добросъвестен владелец и придобил имота и по давност. Излагат се и твърдения, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД бил недопустим, тъй като е предявен след смъртта на наследодателя на ищеца, а приживе не било поискано поставянето му под запрещение. С определение № 120 от 09.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел че съществен въпрос е дали решението с което е унищожен договор за продажба на имот има сила на пресъдено нещо по отношение на последващите приобретатели, купили имота преди вписване на исковата молба по чл. 31 ЗЗД и дали те са добросъвестни приобретатели. Установено е че с нот. акт № 26 от 23.05.2001 г. собственикът С. С. продал процесния апартамент на В. П. срещу задължение за гледане и издръжка. Стоян починал на 04.06.2001 г. и оставил за наследник сина си Ж. С. С нот. акт № 185 от 17.03.2003 г. Василка и съпругът и П. продали апартамента на ответниците. Исковата молба на Ж. С. срещу В. и П. П. по чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 27 и 44 ЗЗД била вписана на 05.06.2003 г. С влязло на 29.12.2006 г. в сила решение № 73 от 28.04.2005 г. по гр. д. № 130/05 г. Окръжен съд гр. Я. унищожил на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД пълномощното от 22.05.2001 г., с което С. С. упълномощил адв. М да го представлява пред нотариус за продажба на процесния имот срещу гледане и издръжка. Постановил и унищожаване на договора обективиран в нот. акт № 26/01 г. Решението е законосъобразно. Унищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде отменено по искане на определено лице. Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт, договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си.