Решение № 6176 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 164/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. М. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Хаджиев, срещу решение № 34782 от 23.10.2025 г. по адм. дело № 5706/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 513000- 66/21.03.2025 г. издадено от директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ за отказ за снемане на полицейска регистрация. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на оспореното решение и на издаденият административен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на СДВР не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 513000- 66/21.03.2025 г. издадено от директора на СДВР, в частта с която е отказано изтриването на личните данни на Г. И. М., обработвани в Интегрирана регионална полицейска система/ИРПС/ – София, във връзка с наказателно производство- споразумение за ефективно наказание-по НОХД № 1465/2000г. на Софийски районен съд. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че административното производство е започнало по подадено заявление на 07.10.2024г. до 09 РУ-СДВР от Г. И. М. да бъдат заличени личните му данни в ИРПС във връзка с наказателно производство „ефективно наказание- обществено порицание“ на СРС, за извършено престъпление по чл.198,ал.1,вр.чл.20 ,ал.2 НК, влязло в законна сила на 29.06.2000г. и задържане от полицейски орган за срок от 24 часа със Заповед № 1705/ 03.07. 2011г. в 05 РУ-СДВР, както и да бъдат заличени въведените му данни в централен полицейски регистър -МВР, касаещи изготвените полицейски регистрации и присъда № 001465/2000 г. на СРС. Във връзка с подаденото от М. заявление за снемане на полицейска регистрация е изготвено становище на началник на 09 РУ -СДВР, с предложение въведените в информационните масиви на МВР данни относно М. да бъдат заличени. От своя страна началник на отдел КИАД е предложил на директора на СДВР да не се снема полицейската регистрация на заявителя. Документите са бланкетни. Административният орган, излагайки съдържанието на споразумението за ефективно наказание по НОХД № 1465/2000г. на СРС, е счел, че не са налице предпоставките на закона и е издал оспорената заповед. От събраните по делото доказателства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на предпоставките за снемане на полицейска регистрация, АССГ е констатирал, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска, който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Предвид задължението на настоящата инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон от административния съд съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед и преписката се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от Г. М. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски. По делото единствено има доказателства за внесена държавна такса, в размер на 72,85 лева- равностойността й в евро- 38. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение