Определение № 1183 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 538/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. Д. от [населено място] срещу определение № 796 от 18.11.2025 г. по в. гр. д. № 173/2025 г. на Варненския апелативен съд, с което е изменено постановеното по същото дело въззивно решение № 147 от 25.07.2025 г. в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на А. К. С. сумата от 5220 лв., представляваща сторените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ответната страна по жалбата А. К. С. е подала писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че с оглед изхода на спора ответната страна по жалбата А. К. С. има право на разноски за въззивното производство. Процесуалният й представител адв. Б. Б. е бил надлежно упълномощен и е осъществил процесулано представителство на ответницата по спора, като е извършвал от нейно име процесуални действия. За да не присъди разноски за адвокатско възнаграждение на страната още с решението, в което е прието, че такива не се дължат поради липсата на представено доказателство за наличие на договорно отношение, въззивният съд е посочил, че е пропуснал да съобрази приложената към писмения отговор фактура № 4191/13.03.2025 г., като е коментирал само представените със списъка по чл. 80 ГПК платежно нареждане и извлечение от банкова сметка. В случая самата фактура обективира съществените елементи от съдържанието на неформалния договор за правна помощ и защита – посочени са страните, основанието и размерът на възнаграждението, а неговото реално заплащане се установява от представените със списъка по чл. 80 ГПК платежно нареждане от 17.03.2025 г. и извлечение от банковата сметка на адв. Б. Б.. В проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание ищецът Д. Д. и неговите процесуални представители адв. И. И. и адв. Н. И. не са се явили, както и не е подавана писмена молба от същите, обективираща възражение за прекомерност. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. От представените по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 4191/13.03.2025 г., платежно нареждане от 17.03.2025 г., както и извлечение от банковата сметка на адв. Б. Б., се установява, че ответната страна по въззивната жалба А. К. С. е направила разноски пред въззивната инстанция в размер на 5220 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от насрещната страна до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция - арг. чл. 80, изр. 1 ГПК. Същото е въведено за пръв път едва с подадената от жалбоподателя Д. Д. частна жалба срещу определението на Варненския апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство. Предвид изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски в полза на ответната страна по частната жалба за настоящото частно производство не следва да се присъждат, тъй като разноски по чл. 78 ГПК в производство по спор относно определяне дължимостта и размера на разноските по делото не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,