Определение № 12876 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Прайм пропърти БГ“ АД против определение № 19965 от 15.10.2024 г., постановено по адм. д. № 4720/2024 г. по описа на Административен съд София- град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – главния архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на „Прайм пропърти БГ“ АД против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде виза за проектиране, по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, за УПИ І-128,1469 и УПИ ІІ – 128,1469, кв. 188, м.“Южен парк – 3 – част“, район „Триадица“, Столична община, формиран по заявление с вх. № САГ24-ГРОО-575/15.03.2024 г. на жалбоподателя и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че дружеството подава две предходни заявления съответно на 15.06.2023 г. и на 20.12.2023 г., по които няма произнасяне от административния орган, а последното заявление от 15.03.2024 г. е напълно идентично с предходното от 20.12.2023 г. Констатира, че по заявлението от 20.12.2023 г. не е налице произнасяне, формиран е мълчалив отказ и срокът за обжалването му е изтекъл. Прави извод, че е формиран влязъл в сила мълчалив отказ, като по последващото заявление от 15.03.2024 г. за органа не е налице задължение за произнасяне. По тези съображения съдът достига до заключение за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Предметът на оспорване, въведен в жалбата, е мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление с вх. № САГ24-ГР00-575/15.03.2024 г. за издаване на виза за проектиране на основание чл. 140, ал. 1 и 2 ЗУТ за УПИ І-128,1469 и УПИ ІІ – 128,1469. Към момента на това второ искане е налице влязъл в сила мълчалив отказ по заявление на „Прайм пропърти БГ“ АД от 20.12.2023 г., което е пречка за издаване на нов акт със същия предмет. Правилото на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК регламентира, че за допустимост на административното производство следва да липсва влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни. Наличието на влязъл в сила мълчалив отказ по заявление на дружеството от 20.12.2023 г. е пречка за издаване на нов акт със същия предмет, поради което подаденото заявление от 15.03.2024 г. е недопустимо. По недопустимо заявление не се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, който следва да бъде оставен в сила. Доводите на жалбоподателя за липса на идентичност между двете заявления, са неоснователни. Същите имат един и същи предмет, искането е едно и също – за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 и 2 ЗУТ, за идентични УПИ и е между същите страни. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,