Определение № 160 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от Аграрен университет- Пловдив, чрез адв. Костов срещу определение № 6200/09.07.2025г., постановено по адм. д. № 1236/2025г. на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на Аграрен университет-Пловдив срещу отказ за вписване от 22.04.2025г. на Националния център за информация и документация (НАЦИД) по заявка за промяна № 361083 и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно е приетото от първоинстанционния съд относно характера на оспорения отказ на НАЦИД като фактическо действие, а не като индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя.

Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за разрешаване на спора по същество.

Ответникът по частната жалба - изпълнителен директор на НАЦИД, в писмен отговор иска оставяне на определението в сила.

Върховният административен съд, пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна относно оплакванията за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения.

За да се произнесе по делото, съдът приема следното от фактическа страна: На 16.04.2025г. Аграрният университет подава електронна заявка № 361083 в Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“ на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България (наричан по-нататък „Регистъра“), с която е поискано да бъде вписана промяна по отношение на главен асистент доктор М. Ч. във връзка с проведен и спечелен от нея конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“. На 22.04.2025г. университетът получава отговор, че заявката е прекъсната, тъй като конкурсната процедура за заемане на академичната длъжност доцент по професионално направление 4.4 Науки за земята е обявена в „Държавен вестник“ бр. 94 от 05.11.2024г., т. е. след постановяване на решение № 8442 от 22.08.2023г., по адм. д. № 4920/2023г. на Върховния административен съд, във връзка с което, с писмо № 0419-7 от 13.02.2024г. Министерство на образованието и науката (МОН) уведомява висшите училища и научни организации да не предприемат действия за провеждане на конкурсни процедури за заемане на академични длъжности доцент и професор по професионално направление (ПН) 4.4 до приемане на съответните изменения и допълнения, т.е. тази конкурсна процедура не отговаря на законовите разпоредби и ученият не може да бъде вписан в Регистъра.

От правна страна съдът приема, че е сезиран с недопустима жалба, защото атакуваният отказ няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съдът анализира разпоредбите на чл. 2а, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и на Наредба № 3 от 04.07.2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България (наричана по-нататък Наредба № 3), като приема, че вписването в Регистъра на промяна в заеманата академична длъжност по смисъла на чл. 2а, ал. 5, т. 3 ЗРАСРБ е фактическо действие, извършвано от длъжностно лице от Националния център за информация и документация съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 3, поради което както вписването е фактическо действие, така отказът от вписване е фактическо бездействие на длъжностно лице. Следователно защитата срещу фактическото бездействие на служителите на НАЦИД следва да се търси по реда на чл. 256 АПК, а не по общия ред на АПК за оспорване на индивидуални административни актове.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 1 ЗРАСРБ министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в който се вписват:

1. лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките" във висше училище или научна организация в Република България;

2. защитените дисертационни трудове, и

3. хабилитираните лица в Република България.

За всяко лице, вписано в регистъра по ал. 1, се създава електронен профил, в който се посочват:

1. обстоятелства, свързани с индивидуалните наукометрични показатели, които отразяват научните резултати на лицето, и/или резултатите, които отразяват постиженията му в художествено-творческата или спортната дейност;

2. обстоятелства, свързани с индивидуалните показатели, които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност;

3 промяната в заеманата академична длъжност;

4. освобождаването от академична длъжност и основанията за това; (чл. 2а, ал. 5 ЗРАСРБ).

Реквизитите на Регистъра, условията и редът за воденето му, както и достъпът до него са уредени в цитираната по-горе Наредба № 3. Действията по вписване в Регистъра се извършват от длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на НАЦИД (чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3). По отношение на отказите за вписване в регистъра на обстоятелствата по чл. 2а, ал. 5 ЗРАСРБ законодателят изрично регламентира в ЗРАСРБ (чл. 2а, ал. 8 и ал. 9) и в Наредба № 3 (чл. 14 и чл. 15) компетентността на административния орган, оправомощен да ги постановява, и обжалваемостта им по реда на АПК. При тази правна регламентация следва да се приеме, че отказът да бъде вписана промяна в заеманата академична длъжност на гл. ас. Д-р М. Ч. в разглеждания казус обективира белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, обратно на приетото от административния съд.

Основателно е оплакването в частната жалба и за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение от съда при постановяване на съдебния акт.

От представения по делото отказ за вписване на промяната не става ясно кой е издател, съответно какво е качеството на лицето Д. К. като подател на електронния отговор до университета, в който е обективиран отказа от вписване на промяната. Административният съд се произнася без да изиска в цялост административната преписка по издаване на оспорения отказ, неупражнявайки по този начин принципа на служебното начало в административния процес, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК. Съдът не изяснява и не излага съображения относно компетентността на лицето, което го издава, не обсъжда и доводите на жалбоподателя относно твърдените от него нарушения на материалното право, а именно чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3.

По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че изводът на административния съд за недопустимост на жалбата на Аграрен университет-Пловдив срещу отказ за вписване на промяна в заеманата академична длъжност е неправилен, което налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение