Определение № 320 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 41/2026 г.
ВАСПърво отделение13.01.2026 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 35768/30.10.2025 г. по адм.д. № 7012/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК.
Образувано е по частна жалба на „Кредипорт“ АД (с предишна фирма „Ти Би Ай лизинг“ ЕАД), представено от адв. Савов, срещу определение № 35768/30.10.2025 г. по адм.д. № 7012/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател отрича изводите на съда за преклудиране на правото му на съдебно производство за оспорване на мълчалив отказ по негово искане за възобновяване на производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване с изтичане на срока по чл. 197 във вр. с чл. 103, ал. 3 АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по същество по оспорването.
Ответникът по частната жалба - директорът на ТД на НАП София не изразява становище.
Като съобрази доводите от частната жалба и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Кредипорт“ АД срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София по искане за възобновяване на производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. и е прекратено е производството по делото. Съдът е приел, че е пропуснат срока за оспорване на мълчаливия отказ, което е възприел като процесуална пречка от категорията на тези по чл. 159, т. 5 АПК.
Определението е правилно по резултата си. Непълни са решаващите изводи на съда.
Първостепенният съд е пропуснал да възприеме отсъствието на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на страна в производството на възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт, но е правилен изводът му за наличието на процесуална пречка за упражняването на това право:
- Правото на възобновяване на производството за издаване на административен акт (вж. чл. 99 АПК) съществува само за защита срещу влезли в сила административни актове, които не са били оспорени пред съда. Не е спорно (това се сочи и в искането за възобновяване), че по искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. на „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД (с настоящо наименование „Кредипорт“ АД), е издаден АПВ № П-22221019058902-004-001/11.04.2019 г. от орган по приходите в ТД на НАП – София, с който е отказано възстановяване на недължимо платени суми за ДДС в размер на 285 087,80 лева. АПВ е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" София, който е обявил неговата нищожност с решение № 1132/28.06.2019 г. След прогласяването на нищожността на АПВ не съществува предмет на извънредния способ за контрол по гл. VII от дял II на АПК.
- „Кредипорт“ АД е подало на 25.04.2025 г. две искания за възобновяване на производството по издаване на АПВ – с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. и с вх. № 55-22-7743/25.04.2025 г. Двете искания имат несъществени отлики в съдържанието си и са с тъждествен предмет. Защитата срещу отказа да се допусне възобновяване на производството се осъществява по реда на глава десета, раздел IV АПК. Срокът за оспорване на отказа (изричен или мълчалив) е 14-дневен (съобр. чл. 103, ал. 3 и чл. 197 АПК). Доколкото по хипотеза мълчаливият отказ не се съобщава, а за производството по възобновяване е приложим редът на глава шеста АПК, то срокът за произнасяне на компетентния административен орган е двуседмичен (вж. чл. 97, ал. 1 АПК) и от изтичането му възниква правото на поискалата възобновяването страна да го оспори. Срокът по чл. 197 АПК за оспорване на отказа е преклузивен и в случая е пропуснат.
При липсата на положителна процесуална предпоставка за компетентния орган не е съществувало задължение да процедира и не възниква фингиран отказ, който да е предмет на съдебен контрол. И да е възникнал фингираният отказ срокът за оспорването му е пропуснат, което изключва правото на съдебно производство.
Образуваното при липса на предмет или при преклудирано право на оспорване съдебно производство е недопустимо – чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение