Определение № 1281 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. П., чрез адв.М. М., срещу въззивно решение № 243/28.10.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 345/2025 г. на Окръжен съд – Шумен. С обжалваното решение е отменено решение № 110/17.02.2025 г., допълнено с решение № 245/27.03.2025 г. и определение № 1293/29.04.2025 г., постановени по гр. д. № 1400/2024 г. на Районен съд – Шумен в частта, с която Министерството на отбраната на РБ е осъдено да заплати на П. П., както следва: 1) на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 121,66 лв. - обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, вследствие трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 2) сумата 3 412,91 лв. - обезщетение за забава за периода 07.12.2021 г. - 04.06.2024 г.; 3) сумата 609,91 лв. месечно, считано от 01.07.2024 г. - обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, до настъпването на нов юридически факт, съставляващ основание за изменение или погасяване правото на пенсия за осигурителен стаж. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт е, че въззивният съд е приел, че претенциите за заплащане на имуществени вреди и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва са неоснователи и недоказани. Ясно е отразена волята на съдебния състав за отхвърляне на предявените искове и съответно несъвпадането на изводите му с тези на първоинстанционния съд в тази им част. В диспозитива на решението обаче е пропуснато да се отрази формираната воля на съда по предявените от ищеца искове. Налице е допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, което препятства произнасянето на ВКС по подадената от П. П. касационна жалба. Делото следва да се върне на въззивния съд за поправяне на констатираната грешка в диспозитива на решението. Предвид необходимостта от постановяване на решение по чл. 247 ГПК от въззивната инстанция, образуваното по касационната жалба производство следва да се прекрати, тъй като развитието му е обусловено от приключването на производството по чл. 247 ГПК. След това делото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на П. П.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение